Бъдете щастливи
За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми обясни търпеливо – теоремите се доказват, аксиомите се приемат без доказателство…
„Тогава, продължих с пуберска убеденост, гарнирана с вечния ми инат, защо не си спестим ненужните усилия? И не обявим всички теореми за аксиоми? Защо да се пънем да ги доказваме, когато може направо да ги поднасяме като абсолютна истина?“…
Беше ми нещо роднина, пък и търпелива, културна, добра жена. Та не ме изгони, нито ми мля главата с воденичните камъни на по-високо стоящия…
То така си беше. И е…
Тия, дето са на власт, ти казват нещо и искат да го приемеш като истина от последна инстанция. Без аргументи, без мислене, без убедителна логика. Просто си длъжен да вярваш…
Да, ама вярата е неделима. И единна. Да речем – вярваш, че Дева Мария е била дева. И – толкова! Забременяла през ушите. Или от настинка. Или…
Абе, вярваш…
Обаче, ако не приемеш без доказателства това твърдение – рухва цялата ти вяра…
Цялата! Няма догма за непорочно зачатие – няма и Син Божий, няма… Нищо няма! Освен една махленска история за забременяла бивша девица.
В науката е друго. Съвсем, съвсем различно. Учените едно време твърдели, че атомът е най-малката частица на веществата. То „атом“ това и значи – „неделим“…
Но… Нацепиха го! Нацепиха го тоя атом, разфасоваха, нафъкаха…
И какво? Ми науката си върви. Има си понятие атом, има си молекула, има разни електрони, протони и тем подобни…
Оказва се, че наистина в науката няма аксиоми…
А в математиката и живота ни ги налагат…
Две успоредни прави, рекъл Евклид, не се пресичат. Ами, оспорил Лобачевски, пресичат се в пространството.
Кой е прав? Нямам понятие, но има евклидова математика, има и на Лобачевски. Че и двете са общоприети. Успоредно приети…
А колко аксиоми ни налагат или с тях ни налагат в живота… Демокрация, пазарна икономика, повече права за убогите, има зарази, спазвайте карантини, дръжте се на „социално“ разстояние, живеем в най-прекрасния от световете…
Това последното още Волтеровият Кандид проповядва, впрочем…
Прекрасен свят, в който не бива да се пита. Защото ще намериш отговор. А от него ще видиш разклоненията на много още въпроси. Пък от тях…
Сложно, нали?
Който трупа знания, трупа тъга…
Бъдете щастливи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
. Може би, не трябва да се задълбочаваме толкова или както е казал шопа:"Оти да се косам, като че ми мине"...
