Бъдете щастливи
За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми обясни търпеливо – теоремите се доказват, аксиомите се приемат без доказателство…
„Тогава, продължих с пуберска убеденост, гарнирана с вечния ми инат, защо не си спестим ненужните усилия? И не обявим всички теореми за аксиоми? Защо да се пънем да ги доказваме, когато може направо да ги поднасяме като абсолютна истина?“…
Беше ми нещо роднина, пък и търпелива, културна, добра жена. Та не ме изгони, нито ми мля главата с воденичните камъни на по-високо стоящия…
То така си беше. И е…
Тия, дето са на власт, ти казват нещо и искат да го приемеш като истина от последна инстанция. Без аргументи, без мислене, без убедителна логика. Просто си длъжен да вярваш…
Да, ама вярата е неделима. И единна. Да речем – вярваш, че Дева Мария е била дева. И – толкова! Забременяла през ушите. Или от настинка. Или…
Абе, вярваш…
Обаче, ако не приемеш без доказателства това твърдение – рухва цялата ти вяра…
Цялата! Няма догма за непорочно зачатие – няма и Син Божий, няма… Нищо няма! Освен една махленска история за забременяла бивша девица.
В науката е друго. Съвсем, съвсем различно. Учените едно време твърдели, че атомът е най-малката частица на веществата. То „атом“ това и значи – „неделим“…
Но… Нацепиха го! Нацепиха го тоя атом, разфасоваха, нафъкаха…
И какво? Ми науката си върви. Има си понятие атом, има си молекула, има разни електрони, протони и тем подобни…
Оказва се, че наистина в науката няма аксиоми…
А в математиката и живота ни ги налагат…
Две успоредни прави, рекъл Евклид, не се пресичат. Ами, оспорил Лобачевски, пресичат се в пространството.
Кой е прав? Нямам понятие, но има евклидова математика, има и на Лобачевски. Че и двете са общоприети. Успоредно приети…
А колко аксиоми ни налагат или с тях ни налагат в живота… Демокрация, пазарна икономика, повече права за убогите, има зарази, спазвайте карантини, дръжте се на „социално“ разстояние, живеем в най-прекрасния от световете…
Това последното още Волтеровият Кандид проповядва, впрочем…
Прекрасен свят, в който не бива да се пита. Защото ще намериш отговор. А от него ще видиш разклоненията на много още въпроси. Пък от тях…
Сложно, нали?
Който трупа знания, трупа тъга…
Бъдете щастливи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
. Може би, не трябва да се задълбочаваме толкова или както е казал шопа:"Оти да се косам, като че ми мине"...
