На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена на изобилие. Но не изобилието на масата прави вечерта специална. Разбира се, че не е храната. Честно казано и по време на самата вечер не се случва нещо особено. Седим, говорим, вдигаме наздравица - кой с вино кой с компот - и после лягаме. Понякога дори рано. Но замислен за тези дни, у мен се пораждат хубави спомени. Не мога да разгранича къде сме точно и кой присъства, но обстановката е винаги приятна, семейна, топла. Две шепи топлина, в които сме се събрали всички, а отвън студът пука дърветата, но няма как да стигне до нас. Пазят ни не само сърцата на присъстващите, но и времето отминало оттогава. Студът не може да се върне във времето. Въпреки че сега е напукал пръстите на ръцете ми и ре ...