- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър.
- Бълбук бълбук - поясни Мяу.
- Какво?! Яли сте сапун? - не можа да повярва на ушите си Ко Те.
- Бълбук - добави Мяу.
- Ахаа, плодов е бил - закима разбиращо Те, а след кратък размисъл подбра братята си с думите - Я елате с мен!
Малко по-късно тримата палавници срещнаха на улицата Кух Че Реп и Ко Та Рак, които обсъждаха някаква песен и Дърт Пън, който се разхождаше с тях, не ги слушаше особено внимателно, но за сметка на това си пийваше блажено винце от една манерка.
- Тези двамата са яли сапун и сега само бълбукат сапунени балончета - направо обясни проблема Ко Те и разтревожено попита - Какво да правим?
- Бълбук - оправда се Мър Мяу.
- Какво каза?! - не го разбра Ко Та Рак.
- Каза, че сапунът е бил плодов - преведе Ко Те.
- Ахааа... - проточи разбиращо Ко - Ясно.
- Но какво да правим? - повтори Те.
- О, няма проблеми - намеси се Кух Че Реп - Просто трябва да пийнат нещо, за да се отмие сапуна.
- Какво всички сте ме зяпнали така? - намуси се две-три минути след това Дърт Пън и за по-сигурно гушна здраво манерката си.

- Ако някой... хлъц - започна малко по-късно Мър Мър - Каже и дума на майка ни... хлъц...
- Лошо му се пише... хлъц - довърши заканата Мър Мяу.
- Благодаря - каза Ко Те и подбра своите клатушкащите се братя нанякъде.
- Ох! - тъжно изохка Дърт Пън, като разклати празната си вече манерка и хвърли още един намусен поглед след отдалечаващите се котета.