Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... Колко много мъка има по тоя къс земя, някога плодовита и изпълнена с живот...
Ето ги, задават се! Лешояди. Бавно и настървено приближават плячката си: лястовичка, неволно отделила се от другарките си. Трескаво търси укритие. Късно е вече, разбрала е, че никога повече няма да ги настигне. Кацва на първата клонка, която се мерва пред погледа ѝ. Вижда изгладнелите хищници и сгушва главица под крилото си, очакваща трагичната си участ. Знае... Не отнема много време. Лешоядите, грозни и страшни са обградили дребната птичка и като че ли по команда дружно ѝ се нахвърлят. От клетото животно се процежда едно едвам доловимо "пиу". Хвърчи перушина. Тишина. Чува се единствено тракането на човки. Изцапани ...