Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания говорят, че бил човек нисък и дребен на ръст, както и повечето българи, но за сметка на това бил хитър и лукав.
Ще да е бил много умен, прозорлив, последователен и запомнящ се като личност, щом като и враговете му са писали обстойно за него.
През 695 година византийския император Юстиниан ІІ бил свален след дворцов преврат от трона, обезносен от противниците си и изпратен в заточение в Кримския Херсонес. От там избягал при хазарите във Фанагория, владеещи Бат Баянова България, а оттам след дълги премеждия с кораб се добрал до земите на българския владетел Тервел. Чрез пратеник се свързал с кана, а по-късно сам се представил пред него. Поискал помощ за да възстанови трона си, като обещал в замяна богати дарове и почести за българския владетел.
След дълго размишление, познавайки ромейските нрави, българският управник решил да използва размириците във Византия във своя полза.
Допитал се до чичо си Кубер, населяващ земите в Карасимийското поле около Битоля в Македония, и въпреки неговото негативно мнение по отношение на ромейските нрави, взел окончателно решение да изпрати войски пред вратите на Константинопол.
В следващата 705 година съпровождан от славяните и българите на Тервел Юстиниан ІІ само за три-четири дни успял да възвърне престола си. Положил отново на главата си короната на василевс и отдал големи почести на българския владетел. Загърнали с императорска хламидия тялото му и го удостоили с титлата кесар втората след императорската, приобщавайки го по този начин към владетелското семейство. В едно с това бил заделен голям товар със скъпи дрехи – багреници и много злато и сребро. И на България се отстъпвали земите до Странджа и Източна Стара планина в областта Загоре. Сключено било споразумение за дълъг и траен мир. По този начин се признавало официално съществуването на новата българска държава.
Но знаем от историята, че ромейската благодарност е била твърде кратка и само след две години Юстиниан ІІ решил да заличи последиците от предишната си отстъпчивост и тръгнал по море и суша срещу българите. С изненадваща за ромеите бързина императорът бил блокиран в Анхиало и Тракия била опустошена чак до Златния рог.
Войната била прекратена и мирът запазен.
Недоволните войници водени от своя военачалник Филипик Вардан отново детронирали предалия ги император, който отново се обърнал за помощ към Тервел.
Българският кан изпратил отново 3000 души в 711 година, но било твърде късно, императорът бил умъртвен.
В следващата 712 година, възползвайки се от непрекъснатите размирици във византийската столица, Тервел нахлул в Тракия и в продължение на две години я плячкосвал.
В 716 година е подписан нов мирен договор с Теодосий ІІІ, като Византия се задължавала да плаща годишен данък на стойност 30 литри злато, кожи и скъпи дрехи.
Уникалното за този договор от онези години е, че в него е упоменато взаимното съгласие за предаването на отсрещната страна на политически бегълци и урегулирането на търговските отношения, като всички стоки трябвало да са снабдени със съответните печати и пломби – в противен случай се конфискували.
Този договор щял да просъществува в близките сто години. Той се явява като първия търговски договор за Българската държава и в смисъл на юридическо признание на новата държава.
Големи са подвизите на този владетел, но не това е най-важното, а нещо друго.
България съществува вече близо 20-30 години.
По това време Византия е въвлечена в един жесток сблъсък, от който зависи не само нейното съществуване и бъдеще, но и това на цяла Европа, доколкото може, разбира се, да се говори за някаква Европа по онези времена.
След разпадането на западната Римска империя, в Европа са се настанили различни варварски племена, враждуващи помежду си и държави въобще не са съществували.
От изток непрекъснато се плискат вълните на арабското море.
Владенията на Багдадския халифат включват земите на южна Испания, цяла северна Африка – от Мавритания и Мароко до Египет – стигайки до Сирия, Персия и Ирак, та до северна Индия. Арабският халифат демонстрирал желанието си да включи всички земи от Атлантическия до Тихия океан във владенията си. Това е една колосална империя, достигайки на север до Урал. Нищо не може да устои на ятагана и на конницата, движеща се по-бързо от вятъра.
Константинопол непрекъснато е обсаждан.
Целта е от запад и от изток Европа да бъде прикована в клещи и в скоро време да бъде заличена от картите на света.
В 718 година арабите отново блокират Константинопол по суша и вода.
Новият византийски император Лъв ІІІ Сириец поискал помощ от българския владетел на север.
Макар често да поглеждал към трона в Константинопол, Тервел извършил твърде нестандартен ход. Най-лесното било да сломи и превземе Византия. Изглежда варваринът и вечен враг на ромеите Тервел е прозрял опасността, идваща от изток и изпраща близо 30 000 конница, която в генерално сражение сразява арабските пълчища.
Това му донася огромна популярност. Из цяла Европа за него са писани пиеси и песни, величаещи го като “Победителят на арабите”. А след тази битка, арабите столетия наред няма да си позволят да стъпят отново на източно европейския бряг.
След всичко това е допустимо всеки европеец да отдаде заслужено уважение към човека, спрял арабите на входната врата на източна Европа. И е време да бъде издигнат подобаващ паметник на този заслужил български владетел, и то в столицата на Европа - Брюксел.
От цикъла "Жалони на българщината"
© Цветан Войнов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
:/// В действителност, Севделине ,ако трябва да бъдем съвсем точни, по онова време в Европа е имало само една сериозна държава и това е Византия. Най-малко пък аз мога да бъда включен в армията на патриотите - в повечето случаи немислещи. Всички останали държавици, ако ги е имало изобщо - разни лонгобарди и пр. , включително и България, са едва пръкнали се и изобщо не могат да бъдат наречени държави. Те са си племена. Съвсем окровено. Да се противопоставят на подобно нашествие, като арабското е абсурдно. Много по-късно се появява империята на Карл велики. Та значи, целият натиск от страна на арабския халифат понася Византия и на нея се дължи оцеляването на Европа. Няма как да не се признае този факт. Но Тервел се намесва в един много решителен момент, когато Константинопол е бил под обсада почти три години. Това не е без значение и аз имам предвид предимно неговата личност.
-
Севдалине, радвам се, че си тук!
Поздрави! -
Стефани, радвам се, че отново си тук.
Поздрави! -
Аз отново ще си позволя да допълня по нещо тук- там.
Когато Юстиниан II отива при Хазарския хаган, той му дава дъщеря си за съпруга( защото като ексимператор бил миропомазан), която му помага да избяга когато новия виз. и-р разбира за бягството му от Херсон.
Когато казваш:" Юстиниан II само за 3-4 дни успял да възвърне престола си" . Аз знам, че близо 3 дни ексимператора напразно увещавал жителите на града да преминат на негова страна, накрая се свързал със свои привърженици и по акведукта успял да влезе Влахернския дворец( където подложил на сеч своите противници).
Българите останали пред стените на виз. столица няколко месеца( чак до късна есен), без да вземат участие в разпрата. След като напълно укрепил положението си в империята Юстиниан отишал при Тервел и го възнаградил.
А възкачването на Филипик Вардан става когато Юстиниан II праща войска в Херсон, за да накаже тамошното население за някогашното им недоброжелателно отношение към него. Трябва да му се признае на Филипик, че постъпва доста предвидливо и дипломатично когато разбира за исканата помощ на Юстиниан от Тервел, и помилва Юстиниановата войска, а бълг. отряд е пуснат да си ходи по-живо, по-здраво. -
Ради, както винаги си точен. Чел си много дебели книги.
Благодаря за мнението ти!
Поздрави от Пирин! -
Много малко е писано за този човек. В учебниците по история почти нищо. А всъщност, това е човекът, на когото до голяма степен се дължи фактът, че европейците са европейци, а българите - българи. Византия води жестока война на изток с арабските фанатици - почти сто години - и е изтощена до крайност. На практика тя е бариерата, пазеща Европа от юг и изток, тъй като по това време в Европа няма никакви държави, а само племена: авари, готи, шваби, франки, поляни и пр., а България е едва на двадесетина години. Очевидно няма кой да се противопостави на арабската конница - най-могъщата по онова време. Багдатският халифат се е разпрострял от Атлантика на запад до Тихия океан на изток и от Урал на север до екватора на юг - една колосална империя - помитаща всичко.
Тервел е прозрял заплахата и, че Византия трябва да бъде спасена непременно. И е помогнал по подходящ начин.
Не така е постъпил Иван Александър - една неудачна фигура в Българската история - при османското нашествие. На когото явно дължим тези петстотин години. Добре, че тогава в Европа вече има достатъчно силни държави, които се противопоставят успешно.
Много сериозен постинг. Имам слабост към този пренебрегнат владетел Тервел. Благодаря ти. -
Благодаря, Роси!
-
Поздрав!
-
Веси, поздрави за теб!
-
Паметник, който ти вече издигна, Цецо. Благодаря ти за информацията, с която попълни празнини в познанията ми. Очаквам следващата глава от "Жалони на българщината".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
