Опитвам се да гледам на нещата от позицията „въпрос на гледна точка”. Иначе сигурно ще ме изкарват от тук в една от ония хубави бели ризки, дето им връзват ръкавите зад гърба.
В банката съм. Вие къде си помислихте, че кибича през последния час? Дошла съм като добър кредитополучател да си направя вноската по заема. В тия дълбоко лични моменти някак си съвсем естествено се сещам за всичко, които съм научила от Discovery Channel за огнестрелните оръжия. Нищо, че по дефолт съм пацифист.
Днес обаче е различно. Пак чакам до умиране, обаче местните са се погрижили поне да не скучая. Аз и рехавата тълпа от още десетина-дванайсет не особено желаещи. Устроили са ни шоу, в което главната роля е поета от сочна госпожа с вид на детска учителка и темперамента на началник в наказателна рота. Ролята на античния хор, който само от време на време пропява в мяукащ синхрон, е поверена на шест-седем жертви с отчаяния вид на пандизчии, чиито умове работят само върху проблема с escape-то. Само че, дето викаш ...