Крис си легна в трепетно очакване на следващия ден, който бе така важен за него... но нали все пак и той е човек -трябваше да поспи. Въртя се известно време в леглото си, но в крайна сметка успя да задреме. Когато затвори очи отново му се присъни същия сън, който вече две седмици не го оставаше на спокойствие. В съня си отново се намираше над опоражено от битки поле. Преди време явно това са били тучни ливади и пасища, но сега всичко изглеждаше унищожено. Нямаше трева, а само изгоряла земя. Дърветата бяха счупени и също бяха изгорели. Крис се намираше над това поле, а под него се разкриваше тази ужасяваща гледка, подсилвана от двете армии, които се сражаваха. Едната беше от демонски изчадия, а другата от същества, в които Крис разпозна - южета, елфи, хора, орки, дракони и всякакви други същества. Но не това беше най-страшното, дори не черната мъгла, която ги обгръщаше, сякаш направена от магия на тъмен магьосник. Страшното се случваше над тях. Във небето един срещу друг се бяха втурнали два силуета. Единят представляваше черна сянка на дракон, във вътрешноста на който се вихреха бури (светкавици и мълнии се блъскаха едни в други...). А срещу него летеше огромен черен дракон върху гърба на който стоеше изправен млад мъж с меч в ръка. Но както всичко друго така и меча беше необикновен - острието му беше направено от магия и вместо желязо, от дружката на меча излизаше на вълни червена светлина, служеща за острие, но за разлика от обикновено острие на меч, това би могло да разреже всичко, до което се докоснеше. Цветът на меча му бе също така изкрещ като косата му... "Като косата му" - си помисли Крис и се вгледа в силуета на младия мъж... когато го разпозна се стресна и се събуди, цял плувнал в пот... десет минути по-късно вече седеше на стола в кухнята и пиеше кафе все още замислен върху това, което бе видял и върху ездача на дракона... този ездач, толкова много му приличаше на... самият него. "Какво трябва да значи този сън" - това бяха последните мисли на Крис преди отново да се върне в леглото, за да си доспи.