Вярвате ли, че сте добри хора?
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегнали... Всичко е имало причина.
Вчера вечерта обаче вярванията ми за добротата се промениха. Отпивам от евтиното уиски пред себе си почти без да усещам парливия вкус и се сещам за думите на един стар приятел:
"Дори и злодеят в историята приема себе си за героя. Какво тогава остава за нас? Ние кои сме?"
С изненада установявам, че ръката ми трепери, докато оставя чашата на масата, и бучките лед вътре потрепват глухо. Погледът ми се отмества към прозореца, вън оранжевото сияние на уличната лампа разлива кехлибар по черния асфалт. Обичам тишината на нощта. Обичам след работа да се прибирам пеша и да удължавам пътя си с няколко километра, винаги минавайки по един и същи път, наслаждавайки се на сту ...