Черно море

ЧЕРНО МОРЕ

-          Загоряла си.

-          От морето е.

-          И си се разхубавила.

-          От морето е

Крясък на чайка и морето е пред мен. Блясъкът е изумителен. Лицето ми блесва на слънцето. Водата и тя. Дълго я гледам. В далечината все едно небето се е подгънало. Неповторимо е усещането ми за безбрежност. И тая вода. Морето ни... мирише.                 

Сядам на пясъка и прегръщам коленете си. Най-смешното куче на света се разхожда по пясъка. Доближава ме. Един мъж си свива цигара. Морето приижда и близва устните ми. Солени са и малко зачервени.

          На мен толкова много ми харесва, че се потапям цялата в него. Гмуркам се направо. За първи път ми е. Дъхът ми спира. Дълбоко вдишвам. Десет метрова вълна ме залива. Протягам цялото си тяло и целувам. Побиват ме тръпки, някой шепне в ухото ми. Морето шуми пред мен, повтаря и усилва прошепнатото, прибира го навътре, надълбоко, цялото се разлюлява, приижда.

Плиска. Плиска.

Аз стоя на брега, седнала сама на пясъка между чадърите и му се любувам. Облизвам устните си... Обръщам се, гола и топла, цялата мокра и с цялото си сърце му признавам, с напуканите си зачервени устни, целите подути, влажни загорели от морето:

-          Само теб, обичам! Само теб! Мило, мило мое море! Любимо си ми и си ми много свидно. Обичам те, Черно море! Това е.

Стефка Галева

гр. Сандански