Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... 2

Авторът на този шарж е големият български хуморист Йосиф Перец. В оригиналния си вид "Как биха разказали Червената Шапчица" се появи в пресата през 60-те години. Доста по-късно беше публикуван и във в. "Стършел". В оригиналния вариант бяха само "версиите" на: Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Ги дьо Мопасан, O'Xенри, Джек Лондон, Ярослав Хашек, Оноре дьо Балзак, Oскар Уайлд, Ерих Мария Ремарк.

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.

Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин, калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и пр.) беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята. Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.

Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.

А в нощната тъма - комини, смърт!

Не знаем - мрак, звезди,

безброй съдби...

Защо ридаем аз и ти...

Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.

- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.

А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?

Туй е въпросът.

Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,

или да си полегна аз, да си поспя?

Легни, заспи и край.

Да, тук е спънката.

Какво ще видя в този летен кратък сън?

Да знай човек, че този сън

прекъсва чувствата във гладния стомах -

тогава би могъл ...

Но този страх от нещо пред вълка,

от таз затворена врата, отдето

се нищичко не чува и не шава,

сковава мойте сетива ...

Но стига!

С тези мисли ставам аз страхливец.

И бледната мазилка на страха

покрива с плесен и разяжда

естественият цвят на моята смелост.

Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!

Офелия, ти моя вярна кучка, ела,

и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички китайски свине. Така е то ...

Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.

Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то ...

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.

Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. Така е то ...

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.

Така е то ...

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра.

У. А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е приобщаващо изповеден и очистително интимен. ------------- :)

В онези текстове, разбира се, липсва виждането на Джани Родари по въпроса, но то е защото се знае със сигурност, че той го е писал лично. Докато при въпросните текстове тази увереност липсва. Авторът е неизвестен, но свалям шапка на начина, по който е влязъл под кожата на всеки един от писателите и е запазил стила му. Някои от тескстовете са само перефразирани други, но все пак е забавно.

------------------------------ 😊 😊 😊--------------------------

Справка :

Това е редактирана и фризирана извадка от форум в dir.bg от 2000 година

clubs.dir.bg/showflat.php?Board=literatura&Number=447498&page=8&view=collapsed&sb=1&part=1&vc=1