Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... 1

Авторът на този шарж е големият български хуморист Йосиф Перец. В оригиналния си вид "Как биха разказали Червената Шапчица" се появи в пресата през 60-те години. Доста по-късно беше публикуван и във в. "Стършел". В оригиналния вариант бяха само "версиите" на: Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Ги дьо Мопасан, O'Xенри, Джек Лондон, Ярослав Хашек, Оноре дьо Балзак, Oскар Уайлд, Ерих Мария Ремарк.

Автор лилитук

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.

- Eто - каза майката.

- Какво - попита Червената шапчица.

- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.

- Добре - каза Червената шапчица.

- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.

- Да.

Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк първа.

Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра?

- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.

- Ти си луда!

- Защо да съм луда?

- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.

- Защо???

- Защото съм девствен!

- Че какво общо има това с баба?

- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.

- Аз те каня! Каня те у баба си!

- Не, не мога да дойда.

- Защо не?

- Защото си луда.

- Защо да съм луда?

- Защото искаш да дойда при баба ти.

Червената шапчица набръчка чело:

- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,

защото искам да дойдеш, така ли?

- Si.

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,

o, в цъфналата ръж,

ах, в цъфналата ръж,

как да кажеш "Къш!"?

Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:

- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?

- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.

Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинявай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.

Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство...

Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария – Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата:

И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?

- Аз хлопам - каза Вълчо.

- Иди си. Всички спят у нас.

- Не всички - каза Вълчо.

- Не зная как си се решил!

- Реших се - каза Вълчо.

- Ти май си нещо наумил?

- Май нещо - каза Вълчо.

- Веднаж да минеш моя праг...

- Да мина - каза Вълчо.

- Ще те посрещна като враг!

- Посрещай - каза Вълчо.

- Ще ти отворя, ала чуй...

- Отваряй - каза Вълчо.

- Утре ти ще дойдеш пак!

- Ще дойда - каза Вълчо.

- Ни дума никому за туй!

- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.

- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.

- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.

Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,

очилата ми излитат!

Край мен е тишина,

ушите ми излитат!

Край мен е тъмшина.

ушилата ми излитат!

Леле майко и ти Иван Симьонович,

къде е моят крак?

------------------------------ 😊 😊 😊--------------------------

Справка :

Това е редактирана и фризирана извадка от форум в dir.bg от 2000 година

clubs.dir.bg/showflat.php?Board=literatura&Number=447498&page=8&view=collapsed&sb=1&part=1&vc=1