Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децата, които играеха, а в кухнята потропването на прибори му подсказваше, че скоро ще дойде и време за вечеря. Затвори очи за миг и след малко погледът му попадна върху нещо, което трябваше да ремонтира, но все не му оставаше време. Годините си казваха своето и той все отлагаше. Надигна се от удобното кресло и лениво се запъти към гаража да вземе инструментите. Докато минаваше през двора, погледна децата, които се гонеха, погледна към върховете, осветени от слънцето, усмихна се, влезе в гаража.
Потърси тук и там, пък реши да види дали това, което му трябва, не е в отдавна забравената кутия, която бе донесъл след завръщането си от чужбина. Независимо че беше висок, наложи се да стъпи на столче, з ...