Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на печката, блестяха в сребърно. Коприненото зелено шалче весело стърчеше встрани от късата ù шия. Вълнената пола се сливаше с цвета на тапицерията.
Ясемин седеше на първия чин. Беше петък и последните два часа бяха по рисуване. Момичето внимателно извади блока си за рисуване и го сложи пред себе си. Много обичаше да рисува и да смесва акварелните бои, така се получаваха тайнственни цветове. Тя бе най-добрата художничка в класа, даже Юлия бе научила тайната на цветовете от нея.
Ясемин тихо попита съученичката си:
- Според теб, какво ще рисуваме днес?
- Aз зная! - каза Юлия, гордо повдигайки острата си брадичка.
- Знаеш ли?! Откъде?! - учудено погледна Ясемин.
- Снощи другарката беше на гости у ...