nigyar
34 el resultado
- Ти си в депресия! Защо не си признаеш?!
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...
  1313 
Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...
  815 
Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...
  1570 
Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се ...
  1348  13 
Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...
  876 
- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...
  804 
Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...
  1069  11 
Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...
  961 
Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...
  1172 
Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...
  1539  17 
Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...
  1082  11 
Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...
  1314 
- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...
  831  11 
Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...
  865  15 
- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
  925  13 
- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...
  1045 
Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...
  1013 
- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...
  714 
Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...
  835 
Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...
  966 
- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
  695 
-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...
  1196 
Позови ме горещо, по име,
aз c последния лъч ще вляза.
В прегръдките свои вземи ме,
тихо щом денят залязва…
Нощта като девствена струна ...
  583 
- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...
  901 
Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на ...
  746 
- Бабо, аз дойдох!
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...
  1162  12 
"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...
  816 
Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на р ...
  1355  10 
Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...
  987  12 
- Дядо, трябва ли да заминем? - в гласа и имаше еднаква доза вълнение и тъгa.
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...
  1073  14 
Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше н ...
  870  13 
Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...
  1325 
Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата ...
  1914  16 
Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...
  954  14 
Propuestas
: ??:??