Четири удара на сърцето
В памет на Анджи... нашето криво рамо, без което нямаше да има кръг от четири биещи сърца ❤❤❤❤
Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!
“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждаме.
Аз пък мисля, че трябва да го направим. Но не сега, не скоро. И не в някой от градовете, в които живеем, а на неутрална територия. И трябва да сме всички заедно. Ако един човек откаже да дойде, няма смисъл.
И не си правете илюзии, че ще правим каквото и да е, било то по двойки или групово. Ако има секс, той ще е поединично. Но задължително трябва да се видим. Искам да прекарам една нощ с вас насаме, на по чаша червено вино, на приглушена светлина, свещи, камина.
И всички тези неща, които си разказваме. И други, които не бихме разказали, за да си говорим на живо, само очи в очи.
Но както повечето мечти...”
И ето, мечтата се случва. Автобусът навлиза в Търново. Ще видя хора, скъпи на сърцето ми за първи път. Това направи Гугъл плюс, събра ни. Малко е да кажа, че се вълнувам. Виждам ги през прозореца, тримата вече ме чакат. Всъщност съм виждала снимка само на Фреди, а Ани и Дидо бяха анонимни, но ги познах.
Първа гушнах Ани. Толкова различна от вихрената дама, която си представях. Плаха, дори трепереше. Само сълзите ù тихо се търкаляха по лицето.
После подадох ръка на Фреди. А той разпери ръце за топла прегръдка. Леко брадясал, ухаеше на хубав парфюм примесен с лек аромат на цигари. Усмивката му можеше да разтопи и най-леденото сърце.
Дойде ред и на Дидо. Стоеше някак отзад, притеснен много. Колебаеше се дали да ми подаде ръка или да ме прегърне. Очите му казваха всичко. Бяха топли, а гласът му кадифен, гали ухото.
Фреди беше организирал всичко. Уютна малка вила в планината. Разбира се, камина с разхвърляни възглавници пред нея. Имаше две спални. Само една палава мисъл прелетя като мълния през нас и всички се разсмяхме. Това ни отпусна, свали бариерата и глупавите скрупули. Та ние бяхме зрели хора, които се закачахме, флиртувахме невинно. Защо сега да се стягаме.
Фреди беше истински ценител на хубавото вино и отбрани сирена, съчетани със сладко от боровинки и тънки резени круша. Само как ухаеше горгонзолата, можеше да те усмърти.
Бяхме налягали пред камината. Разказвахме си вицове, споделяхме мигове на щастие.
Внезапно в мен изгря първи куплет на един стих на Vanesy
Господи... колко ми липсваш! Закачките,
разговорите – сериозни или небрежни.
Говорехме без табута, от тема на тема
прескачахме, като пеперуди волни.
Това бяхме ние. Слушахме хубави рок балади. Времето беше спряло за нас. Исках да запомня всеки детайл от това преживяване.
Виното и силната емоция ни умориха, но никой не тръгна към спалните. Не искахме да се отделяме един от друг. Бяхме се умълчали вече, подремвахме прегърнати.
Усещах, че някой ме гледа с копнеж. Отворих очи. Така беше. Но Морфей надделяваше и потъвах.
Чуваше се само китарата на Марк Нопфлър, пукането на огъня и четири биещи сърца в едно.
П.П. Ще ми разрешиш ли да се приютя в душата ти, да ти погъделичкам егото, да провокирам страстите ти, да обсебя мислите ти? Ще имаш ли волята да ме забравиш?
Това са реални хора, скрити зад никове. За кратък период оставиха трайна следа в живота ми. Обсебиха сънищата ми. Да, това е мой сън, който се повтаря често и винаги към 5 часа сутринта. Упорито отказвах да го запиша. Романтична история между четирима достатъчно интелигентни хора, за да прозрат, че никога не бива да се виждат на живо, за да запазят магията. Това беше една несбъдната мечта, когато все още имаше кръг от четири биещи сърца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
