suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
2 мая 2013 г., 19:37  

Четири удара на сърцето 

  Проза » Рассказы
3816 2 71
3 мин за четене

В памет на Анджи... нашето криво рамо, без което нямаше да има кръг от четири биещи сърца ❤❤❤❤

 

Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!

“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждаме.
Аз пък мисля, че трябва да го направим. Но не сега, не скоро. И не в някой от градовете, в които живеем, а на неутрална територия. И трябва да сме всички заедно. Ако един човек откаже да дойде, няма смисъл.
И не си правете илюзии, че ще правим каквото и да е, било то по двойки или групово. Ако има секс, той ще е поединично. Но задължително трябва да се видим. Искам да прекарам една нощ с вас насаме, на по чаша червено вино, на приглушена светлина, свещи, камина.
И всички тези неща, които си разказваме. И други, които не бихме разказали, за да си говорим на живо, само очи в очи.
Но както повечето мечти...”

И ето, мечтата се случва. Автобусът навлиза в Търново. Ще видя хора, скъпи на сърцето ми за първи път. Това направи Гугъл плюс, събра ни. Малко е да кажа, че се вълнувам. Виждам ги през прозореца, тримата вече ме чакат. Всъщност съм виждала снимка само на Фреди, а Ани и Дидо бяха анонимни, но ги познах.
Първа гушнах Ани. Толкова различна от вихрената дама, която си представях. Плаха, дори трепереше. Само сълзите ù тихо се търкаляха по лицето.
После подадох ръка на Фреди. А той разпери ръце за топла прегръдка. Леко брадясал, ухаеше на хубав парфюм примесен с лек аромат на цигари. Усмивката му можеше да разтопи и най-леденото сърце.
Дойде ред и на Дидо. Стоеше някак отзад, притеснен много. Колебаеше се дали да ми подаде ръка или да ме прегърне. Очите му казваха всичко. Бяха топли, а гласът му кадифен, гали ухото.
Фреди беше организирал всичко. Уютна малка вила в планината. Разбира се, камина с разхвърляни възглавници пред нея. Имаше две спални. Само една палава мисъл прелетя като мълния през нас и всички се разсмяхме. Това ни отпусна, свали бариерата и глупавите скрупули. Та ние бяхме зрели хора, които се закачахме, флиртувахме невинно. Защо сега да се стягаме.
Фреди беше истински ценител на хубавото вино и отбрани сирена, съчетани със сладко от боровинки и тънки резени круша. Само как ухаеше горгонзолата, можеше да те усмърти.
Бяхме налягали пред камината. Разказвахме си вицове, споделяхме мигове на щастие.
Внезапно в мен изгря първи куплет на един стих на Vanesy

Господи... колко ми липсваш! Закачките, 
разговорите – сериозни или небрежни. 
Говорехме без табута, от тема на тема
прескачахме, като пеперуди волни.

Това бяхме ние. Слушахме хубави рок балади. Времето беше спряло за нас. Исках да запомня всеки детайл от това преживяване.

Виното и силната емоция ни умориха, но никой не тръгна към спалните. Не искахме да се отделяме един от друг. Бяхме се умълчали вече, подремвахме прегърнати.

Усещах, че някой ме гледа с копнеж. Отворих очи. Така беше. Но Морфей надделяваше и потъвах.

Чуваше се само китарата на Марк Нопфлър, пукането на огъня и четири биещи сърца в едно.


П.П. Ще ми разрешиш ли да се приютя в душата ти, да ти погъделичкам егото, да провокирам страстите ти, да обсебя мислите ти? Ще имаш ли волята да ме забравиш?

Това са реални хора, скрити зад никове. За кратък период оставиха трайна следа в живота ми. Обсебиха сънищата ми. Да, това е мой сън, който се повтаря често и винаги към 5 часа сутринта. Упорито отказвах да го запиша. Романтична история между четирима достатъчно интелигентни хора, за да прозрат, че никога не бива да се виждат на живо, за да запазят магията.  Това беше една несбъдната мечта,  когато все още имаше кръг от четири биещи сърца.

© Дани Сулакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако имаше сладко-горчиво емотиконче, щях да го изпратя на Ели.
  • eliboto написа:
    "Ако някога ме потърсиш, а ме няма, не тъгувай, мила моя.
    Аз ще бъда в сълзата - неизплакана и в трапчинката на бузата ти,
    в къщичката за птици в парка и в клоните на дървото пред вас,
    във вятъра бездомник - ревнивец, повдигащ роклите на момичетата,
    в пяната на вълните и в жалния крясък на гларуса, в рапана изхвърлен на пясъка и в рачето пустинник. Толкова се различаваме с теб, а си станахме близки през годините, повече от сестрици. Ти си кредата, която оставя следа, а аз острото камъче в обувката. Мисли за себе си като за лятно вино, направено от черешки, ягоди и ангелски целувки, а за мен като за тъжна балада на Металика – „Детелина без листа”.

    Това исках да ти кажа през всичките тези години...Ето и песента, която ти отива:

    http://tekstove.info/browse.php?id=44111

    Винаги ми се е отдавало да мисля по-лесно с песни...
    Прегръщам те силно!"
  • Силве, Лекс ❤❤💜❤
  • Много ми е специален тоя разказ, небенце. Направо ме завлече при теб като ураган. Несъмнено е много ключова творба и емоция в живота ти 💜
  • ❤
  • Завърши го в нейна памет, щом си решила, когато си готова, Дани! Приятна вечер!
  • Смело си беше, Пепи. Поради причини касаещи нас четиримата... и не само. Анджи, имаше суров вариант на това преживяване. След време може и да го довърша вместо нея. Ще носи нейния дух... това е сигурно.
    Ани, Роки, Лекс... ❤❤❤💜
  • Много истинско, красиво и смело откровение! Поздравявам те, Дани!
  • В тоя текст я видях за пръв път, много преди да я познавам... До скоро, Анджи, да намери покой душата ти, лудетинке! R.I.P.
  • Дани, вчера видях тъжната вест, но не можах да кажа нищо... Бях покрусен! Милата Ели! Страхотен човек беше! Но нейната невероятно голяма душа е още сред нас! Почивай в мир, мила Ели и вечен мир на прекрасната ти душа!!!
  • Тъжна вест ви нося, приятели!
    На 15.05 ни напусна Eliboto (Ели Тодорова).
    Някой я познават като Lady Fox или kris_kiss. За мен тя беше Анджи.
    Да си спомним с усмивка за нея и да се помолим за неспокойната й душа.
    Анджи, твоето сърце винаги ще тупка от редовете на тази творба под ритъма на някое рок парче... ❤❤❤❤
  • Лекс, 4 години минаха от тогава и още ми е болчица връщането под тази творба. Най-леденото сърце от четворката, а сякаш само то тупти и заради тях. Магията на неслучения сън 💜💜💜
  • Винаги ме е теглил тоя разказ. Дори ти го прозря преди мен. Всеки път усещането е толкова силно, колкото и първия път, когато го прочетох. Накрая ме заведе някъде, откъдето не мога да си тръгна. Не искам!... Магично е перото ти, Дани! Владееш силата на думите. Твоите са като магнит - теглят и не пускат, здрава захапка )
    Ти ще пишеш още! Все ще се намери някой, който да ти погъделичка душичката. И дано, така ще има какво да четем, нали?!...
  • Добре дошла при нас Ани! Благодаря за съпреживяната емоция и топлите думи!
    Винаги се вълнувам силно, когато някой ме върне под точно тази творба!
    Та аз започнах да пиша заради тях тримата! Никой не може да ни отнеме магията на тези четири удара на сърцето!
  • Дани, харесва ми...от скоро съм тук...но ми харесват много твои неща...а това ме грабна още със заглавието си...мисля че хората трябва да се научат да общуват във всяко едно пространство, и "че всяко общуване си има своята магия" ,хората трябва да се научат и да се обичат...не че съм извънземна...но разказа ме развълнува...почувствах се едно от тези четири сърца...и изпитах същото което си описала...може би идва от това, че се опитвам да филмирам във съзнанието си всичко което чета...но този път беше различно...бях една от тях...Благодаря, че ме накара да усетя магията...
  • Бони, благодаря за споделянето!
  • Господи колко е хубаво...благодаря ти,мила за виртуалното и истинско реално съществуване...
  • Чудесен коментарна milichka1 ! Подписвам се под него и затварям ужасно приказливата си уста.
  • Благодаря Ани, Ирен! Ще си позволя да публикувам един коментар на milichka1 от друга трибуна:
    "Всяка среща в живота е НЕслучайна... Дори и тези във виртуала. Лесното общуване, без притеснението от очи, вперени в теб или ръце, които те докосват, сближават сродните души... Доверието е лично качество и то не зависи кой знае колко от обстоятелствата - или можеш да подариш доверие или просто не си способен на това(независимо в нет-а или в действителността).
    С времето разбрах, че всяко общуване си има своята магия. Във виртуала споделяш и разкриваш неща, които рядко с непознат на улицата би споделил. Но не бих заменила с нищо живият контакт. Хората, успели да грабнат сърцето ти "по жицата"... Трябва да бъдат видяни, да бъдат докоснати, да бъдат прегърнати. Заслужава си всеки един риск, всяко едно притеснение, всяко едно неудобство. Да потънеш в очите на човек, който те е покорил само с думи, да се смеете или плачете заедно... НЕЗАМЕНИМО преживяване!!!"
  • "Понякога, много рядко, ни се случват неща, независимо дали ни се искат. Независимо колко ти е пълно сърцето и разума какво ти диктува. А може би е изпитание дали-или!" - Да спамя... или да не спамя...? Туй е въпросът?
    Случват ни се неща, които предизвикваме, с мисли - понякога желание, понякога - страх. Това от които най-много ни е страх ни настига, както и това , което силно си пожелаем. Друг въпрос е, че това което си пожелаваме не винаги идва в опаковката, в която си го представяме...
    и.... случайни неща няма.
  • Понякога, много рядко, ни се случват неща, независимо дали ни се искат. Независимо колко ти е пълно сърцето и разума какво ти диктува. А може би е изпитание дали-или!
  • Извинявай за спама, нооо... чак ме зачовърка какъв смяташ че ще е моят коментар
    ама ще го напиша де...
    КОГАТО СЪРЦЕТО Е ПЪЛНО - ОЧИТЕ НЕ ТЪРСЯТ
    ...
  • Iren5, предполагам какъв би бил коментара ти
  • Семействата обаче често пъти виждат заплаха не за себе си, а за своето статукво, заплаха спрямо удобния навик на всекидневието си....
    Мдаааа.... прочетох дори и повечето коментари...
    Ама моя май ще запазя за себе си.
  • Благодаря за топлите думи Силве!
  • Колко леко се лее мисълта!Чудесен разказ!Развълнува ме, поздравления!
  • Благодаря за интереса Mariniki!
    Donkoooooo то това не е стил бе душко, а душевен оргазъм
    Стил имаш ти. Ех, и аз да можех като теб да пиша!
  • Много интересен е стилът ти на писане.
  • искам да те поздравя и тук...
    Дани, от сърце..
  • Благодаря Марти, Ани, Лъки, Алина!
    Марти, време за нов "удар" ли? Ами първо трябва ми един такъв право сърцето и докато ме друса адреналина да надраскам нещо, иначе не ми се получава. Не съм писател и не мога да го измисля. А и ти кажа колкото повече чета, разбирам, че не бива да пиша. Но знае ли човек...
  • Магично разказваш за магията на виртуалния свят.
    Поздрав!
  • Само преди няколко дни прегърнах виртуална приятелка. И знаеш ли, Дани, живото човече е много по-очарователно от виртуалното. Харесах съня ти,а този послеслов ме трогна! Поздрав!
  • Привет, Дани! Не е ли време за нов "удар"?...
  • Благодаря Танче, Ками! Честит Джулай на всички ви, въпреки облаците и бурния вятър тук! Мир и свобода на духа и волята ви. Нека любовта ви бъде чиста и вдъхновяваща!
  • Доста "дебати" са предизвикали тези твои "четири удара на сърцето", но вероятно са били много силни и докосващи, защото дори и след почти 2м., те още отекват в полето на сайта. И може би неслучайно попадам на тях точно на "JULY MORNING", за да засилят процеса ми на "левитация", във който често попадам, когато се развълнувам от нещо породило у мен силни усещания и емоции. И аз често се увличам във виртуалното общуване и съм много доверчива, дори понякога прекалено наивна, но някак си като че ли моята силна интуиция ме предпазва от грешки. Е, никой не е застрахован на 100%, но и не би могъл да знае от къде ще му се усмихне щастието. Така че не виждам нищо лошо в това, човек в даден момент да преодолее страховете си и да се впусне в някакво приключение. Дори и да се окаже, че е сгрешил, поне няма да съжалява, че не се е опитал. А за стойностните неща в живота... никой не може да бъде сигурен, дали точно в някое следващо предизвикателство не се крие нещо О ПО - стойностно от досегашното. Или както обичам да казвам: всичко е въпрос на гледна точка и начин на мислене. Така че "Живей за мига!", защото "вчера, вече е минало, а утре... може и да не дойде!!!"
    Хубав и усмихнат ден!!!
  • Пишеш увлекателно!
    Много ми харесва стилът ти!
    Браво, Дани!
  • Усещам, че ти знаеш Влади!
    Няма да забравиш, но ще го заровиш дълбоко в себе си. Там където никой няма да го докосне, дори ти.
  • Благодаря Рада за хубавите думи. Нямам претенции, че пиша проза, но тук няма раздел "емоционални драсканици"
  • За първи път чета нещо твое и съм впечатлена!Много претенции имам към прозата и затова избягвах да чета проза в този сайт,но твоите неща се доближават до авторите, които чета!Поздравявам те!И чакам нещо ново!
  • Сър Димитри, това си е комплимент под прикритие, за което благодаря
  • "...Това са реални хора, скрити зад никове. За кратък период оставиха трайна следа в живота ми. Обсебиха сънищата ми...".
    Явно, Лирическата е много силна, смела и красива жена!!!
    Поздравявам те, за куража да споделиш темата! Харесах!
  • За да ти погъделичкам егото, трябва да ме държиш гладна и настървена.
    С тази софра ме превръщаш в доволно мъркаща котка готова за сън.
    И не се сърдя. Когато ме предизвикват си го получават.
  • "Ще ми разрешиш ли да се приютя в душата ти, да ти погъделичкам егото, да провокирам страстите ти, да обсебя мислите ти? Ще имаш ли волята да ме забравиш?"
    * * *
    Отключих си ДУШАТА - заповядай и влeз в нeя! На масата съм ти оставил баница с кисeло мляко, буркан мeд и бутилка вино! Ха сeга да ми погъдeличкаш EГОТО... моля тe!!!
    Апропо... писах 6-так, "к'вото си го иска, си го сака" - (цитата e от баба ми!)
    * * *
    Сeга e 06.45ч нeмско врeмe, върнах сe за да сe извиня, вчeра май послeднитe двe чаши вино ми дойдаоха много! Нe ми сe сърди, нямам никакви намeрeния към тeбe, просто съм... голямо ЛАПАЦАЛО, много ми знаe чинeто и мeля като водeница! Съжалявам ако съм тe обидил! А... цитата наистна e от БАБА МИ! Пиши, ти можeш, щe очаквам нeщо ново от тeб - ТИ ЗНАEШ КАКВО ИСКАШ, И ТОВА E ДОБРE!
  • От първия до последния ред на публикациите ми съм като отворена книга, за което имам проблеми.
    Така, че надничай на воля Боби.
  • Специално за Vale5 яхвам мотора и ставам волен ездач
    Привет Септ
  • Благодаря Ачо, Миночка, че споделихте моята емоция
  • Хубав разказ ,Дани!Поздравявам те от сърце!
  • Дали виртуална или реална любовта между хората винаги трябва да е възвишена и чиста, за да е истинска. Хубав разказ!
  • Исках точно тези тримата да го прочетат, но едва ли. Ще се натъжат много. Това беше моето сбогуване с тях.
  • Представата за страховете ни винаги е по- голяма от самите тях. Много силно ме провокира разказът ти, Дани, много! Аз щях да бъда изкушена в съня си всеки път. В живия живот, обаче, имам невъзможната нужда от абсолютни стойности. Така де, това е друга тема... Кого искаш да разтърсиш?
  • Благодаря Валка!
    Ако е писано двама да се срещнат, ще се случи рано или късно.
    А после......
  • Дани...разплака ме.
    Не им вярвай на някои, че "живото виждане разваля магията"!Не винаги е така.
    Усетих те, като чувственост и характер.
    Хубав ден!
  • Не ми остана време да вляза тези дни, но се сетих за още нещо относно виртуалните познанства: имам куп хора, които познавам от интернета и с голяма част от тях сме се виждали на живо. С едни повече не сме се виждали, но понякога си пишем, с други - сме добри познати и понякога продължаваме да се виждаме, с някои обаче останахме страхотни приятели и до ден днешен. Виртуални купони, купони на живо, срещи на по бира, взаимпомощ. У част също имаше искра, както при вас, но си казахме, че няма да допуснем нищо. И въпреки това продължаваме да се виждаме относително често, общуваме редовно, помагаме си макар да сме в различни градове. Това не развали ни най-малко приятелството ни, напротив, сякаш го скрепи още повече. Така че моето лично мнение е, че приятелствата и познанствата от нета могат да бъдат също толкова пълноценни на живо, независимо от обстоятелствата. Всичко зависи от хората. И почти винаги страховете се оказват единствено и само в собствената ни глава
  • Благодаря Вал, Ел!
    Хубаво е да имаш избор. Добър, лош, ти да избираш, не друг да ти го налага. Вие всички не знаете, но с вашите коментари ми помагате да правя собствените си избори, за което ви БЛАГОДАРЯ!!!
  • Поздравявам те и тук, Дани! Избор... Действие...
  • Трудно ще си позволиш да се порадваш на нещо, нали! Защото си прекалено сериозна към задълженията и отговорностите си, т.е. стойностните неща в живота.И аз ще се помоля заедно с теб да ни стига това, което имаме!
  • Ох Боре, по-добре да не става, че като се знам.....
  • Дано стане и реалност!
  • Весели празници, Дани Светлина, здраве и щастие за всички ни! Надявам се и ще се радвам, ако решиш да дойдеш, да се запознаем на срещата на Откровения през юни.
  • Много си права Лина. Изгубих се в собствената си илюзия. Но беше толкова вълшебно и нереално хубаво. Красив спомен, нека си остане такъв.
    Светлина в душата ти Лина! Весели празници
  • В интернет срещаме илюзията на думите, Дани. Оставиш ли й се да те "омагьоса" ще изгубиш реалността, която те обича и която ти също обичаш. Не е страшно да видиш кой се крие зад думите ако не се боиш да "видиш" на какво е способна твоята фантазия в общуването с нереалното. Срещат се хора, които мислят с очите си, други- с ушите си,има и мислещи със сърцето си, с разума си... Лично аз смятам, че в интернет истинско общуване между хора, които не се познават лично, на живо- няма. Хубав ти е текстът. Поздравления!
  • Светли Великденски празници ти желая Веси
  • Поздравления отново!Харесва ми как пишеш!
  • Благодаря Мариан, Роси, Surol
    Ех Виктор, много те бива да изкараш на повърхноста неща, които си мислех, че съм заровила дълбоко. Не мога да сложа на една везна стойностните неща в живота си и помитащата неизживяна страст. Нямам право. Цената я платих предварително, само защото допуснах такава мисъл да прелети през съзнанието ми. Избора е направен.
    Моля се на Бог само за едно: Да ми стига това, което имам!

    Благодаря Бо! Радвам се че се отби при мен. Светли празници ти желая
  • Су, това си е много интимна проза, но ми хареса като идея. Характера, капацитета на познанията си проличават в мечтите и дори в съня на личността. Стремежите, желанията и амбициите са големи колкото в действителността, толкова и в сънищата, но в последните се изпълняват за съжаление по-лесно и безпрепятствено. Светли празници!
  • Дани, наясно съм не само с това какво те тормози в момента но и с това което си отказваш. Разбирам те много добре. Напълно е възможно това което си отказваш да е най силната емоция в живота ти. Възможно е тя да те промени или по точно да разкрие в тебе качества за които не подозираш. Цената която човек заплаща за такива емоции е огромна. Само ти можеш да решиш да или не. И ако решиш да е да изживей го без всякакво съжеление. Поеми и прочувствай всичко докрай без всякакви угризения. Повярвай ми ще си платиш цената изцяло. Господ да те пази.
  • Хареса ми тази сбъдната мечта, Дани. Поздрави!
  • Ние си мислим, че сме свободни души, но не е така.
    Семействата ни виждаха в това приятелство заплаха.
    Може и така да е. Никога няма да разберем.

    След този мой коментар на едно друго място Malkiatprintz, ми прати неговия поглед върху ситуацията, за което му благодаря:

    Познато, Дани. Семействата обаче често пъти виждат заплаха не за себе си, а за своето статукво, заплаха спрямо удобния навик на всекидневието си. Семейството винаги трябва да бъде на първа линия, но ако семейството започне да настоява изпод свъсени вежди да е единствената линия, значи не е семейство. Ако семейството тръгне по такъв път (или си търси повод да тръгне по такъв път), днес ще е едно приятелство, утре ще е друго, после - самият факт на излизане, после - времето за прибиране от работа, след това - бурка...
    Започнах твърде често да цитирам Джубран Халил Джубран, може би съм ти го пращал и на теб този цитат, но е добре колкото се може повече хора да го прочетат и то не само веднъж, и то не само да го прочетат, а да го проумеят:

    "Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви. Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал; давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис."

    "Започне ли семейството да ни откъсва от приятелството, има опасност един ден семейството да си намери причина и да тръгне нанякъде - никой не е застрахован, докато ние ще сме дори без приятели. N.B. (както пишат по дебелите книги) - далеч съм от мисълта, че всеки трябва да си хойка и да си върши каквото му скимне - и дума да не става, но изолация в името на семейството е пагубна дори за самото семейство."
  • Благодаря Вал! Поради лични причини, това ще си остане само сън

    Виктор, това, което е само загатнато накрая е, че има замесени романтични чувства. Не мога да си позволя това да се развива. И четиримата го знаехме. При евентуална среща, щеше да се нагнети голямо еротично напрежение. Не, че няма да можем да се контролираме. Всъщност не зная. А и никога няма да разбера. Така е трябвало, това е станало. Останахме на етап влюбване, затова си липсваме толкова много. Не си дадохме време да се разочароваме.
  • Дани, магията не може да бъде запазена или създадена. Тя може само да бъде изживяна или унижтожена. Магията на контакта по интернет е изживяна вече от тебе. Другата, която би могла да се случи се опитваш да унижтожиш преди да си и дала шанс да се роди. Но сънищата няма да ти го позволят. Сънищата идват от онова място където живеят неродените деца. Спомняш ли си "Синята птица"? Не убивайте неродените. Поздрав за чудесния ти разказ! Много ми хареса!
  • Хареса ми, Дани! Май живото виждане разваля магията. Мечтите и представите винаги са по - красиви от действителността.
Предложения
: ??:??