Ангел копаеше настървено гроба. Пръстта полепваше по ръцете и дрехите му, а нямаше време. Имаше само няколко часа, за да остане насаме с нея, светлата пеперуда в живота му. Усети капака на ковчега и спря. Изпита невероятната упойваща тръпка на открилия златно съкровище и спря за минутка. Седна. Извади мокри кърпички и изчисти дланите си. Не можеше да я докосне с мръсни ръце. Запали цигара и вдъхна дълбоко аромата на тютюн. Обожаваше тъмнината и тишината на гробището. Тук беше неговото царство.
За миг се върна назад. Беше малък. Протягаше ръце към майка си, а тя гнусливо обръщаше лице от него. Той искаше толкова малко, само една прегръдка. Четвърт милувка. Много ли беше? Отначало не разбираше защо децата не искат да играят с него, защо майка му не желае да го прегръща. После видя лицето си - с грозни червени петна, белязано от безсърдечната Съдба. Скри всички огледала в къщата или ги счупи. Принуди майка си да крие нейното огледало в дамската чанта и тя го намрази. Белязаният ú син беше ...