4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бяха обтегнати до краен предел. Боеше се да не получи разрив на сърцето. Взе няколко хапчета и най-накрая заспа като бебе.
Времето беше топло, лек океански бриз галеше кожата му, покрита с мека къдрава козина. Чико беше се изтегнал блажено в шезлонга и се печеше край бъбрекообразния басейн на вилата си. На масичката до него имаше изпотена от леда чаша Дайкири - любимият коктейл на Чико и Хемингуей. Малкият Али, синът на камериерката му, току-що беше донесъл поредната чаша питие. Чико с удоволствие попийваше от студеното блаженство. Братчето на Али стоеше диван чапраз зад Чико и му вееше с огромното ветрило от свежи палмови листа. Чико бавно се протегна и откъсна огромна тъмнооранжева мандарина от дървото, надвесило се над него, като майка закрилница. Той заби палеца в нежната кожа на плода и ароматния сок опръска гърдите на Чико. Той обели мандаринката и вкуса ù се разля в устата му. Наоколо хвърчаха птички и огласяха огромния парк на Чиковата вила с нежните си трели. Чико тъкмо се канеше да се потопи в синята кристална вода на басейна, когато икономът му, облечен в традиционен ориенталски костюм, с дълбок поклон и хиляди извинения за безпокойството, му съобщи за посещението на г-н Паунов. Чико се разпореди да го поканят да седне в предверието и да го доведат при него след 22 минути, когато ще се е изкъпал в басейна и изпил поредната чаша Дайкири.
Точно след 22 минути по ниско постригания тъмнозелен газон запристъпва плахо др. Паунов. Чико небрежно кимна за „добре дошъл”, естествено, без да става от шезлонга си, и с жест го покани да седне на дървената пейка, сложена специално за него до малката масичка. След хиляди ненужни извинения за безпокойството, което му причинява в този неудобен час, др. Паунов с притеснение съобщи повода за посещението си. След обстойно разследване на случая с колата, закупена от Чико, Посолството решило да компенсира загубите на потърпевшия с малък подарък за сметка на Посолството. Като една трета от стойността на подаръка щяло да бъде от личната сметка на Посланика и друга една трета от средствата, предвидени за честване на юбилея на др. Паунов. Това било предложено от самите дарители, с цел да не се наруши бюджета на Посолството. Ръководството се извинявало на г-н Чико Чиков за невъзможността да му подарят това, което той несъмнено заслужавал, но поради проблеми при бързите дипломатически доставки Посолството едвам е успяло да му осигури шестместен кабриолет „Мерцедес”. За което др. Посланик, както и скромният вестоносец, молят чинопоклонно г-н Чиков за извинение. От притеснение др. Паунов едва не се подмокри. Чико го гледаше, без да го вижда и си играеше с лъжичката на коктейла, небрежно поклащайки се в шезлонга. След кратко неловко мълчание, др. Паунов се извини още няколко пъти за безпокойството и се готвеше да си тръгне, когато икономът съобщи за друго посещение. Елегантна млада дама молеше г-н Чиков за аудиенция. Казвала се Златинка и била фенка на Чико още от ученическата скамейка. Чико се позачуди, защото той никога не беше ходил на училище, но нареди да я поканят в градината. Само след секунди, подтичвайки по зелената трева, край басейна се появи лъчезарна, усмихната до ушите дама. Облечена в ефирна пъстра рокля от прозрачен воал на едри цветя в пастелни тонове и огромна бяла шапка с бледолилава панделка, Златинка не скриваше нищо от прелестите на съвършеното си тяло. Сякаш целта на шивачката е била да подчертае красотата и порочността на тази ефирна дупничанка, която бързаше да седне на коленете на Чико и го обгърне с облечените в дантелени ръкавици ръце. Сякаш не забелязвайки чуждото присъствие, тя притисна силно Чико до гръдта си и му дари най-страстната целувка на земята. Другарят Паунов се изчерви и побърза заднешком да се насочи към изхода. Неговата мисия беше приключила. Чико и Златинка представляваха идилична картина от 19 век, като пасторално-ориенталска любовна двойка върху скъп сервиз за чай.
Златинка му се обясни в любов. Наричаше го мъж на живота ù. Закле се да го обича цял живот и да му бъде вярна съпътница, докато смъртта ги раздели. Гледаше го с невинните си очи, притискаше ръцете си върху твърдата му гръд, целуваше лакомо устните му, а очите ù изразяваха вярност и любов, за които и Хамлет не беше мечтал, преди Шекспир да напише пиесата си.
Нейните ласки ставаха все по-смели, все по-еротични. Чико чувстваше, че няма да устои на изкушението. В него желанието се надигаше като вълни при черно знаме над кулата на спасителите. Той посегна да я обладае, както го беше правил много пъти, преди да купи Пежото.
Видението изчезна, както и вилата с красивия парк. Басейнът потъна някъде, а Златинка ехидно се изсмя. От този смях Чико се събуди целият в пот. Стаята миришеше на мухъл от голямата влага. В съседната стая мъжът на Бонка хъркаше като дъскорезница. Чико почувства някаква топлинка до себе си. Протегна ръка към топлината и напипа тялото на жена до себе си. Тайничко Бонка се беше вмъкнала под завивките му. Беше му приятно с нея. Под африканското небе нямаше нищо ново, всичко беше по старому.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados