/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, така че…
А после другарят Митрев от държавно-партиен кадър се преобрази в модерен нов капиталист. И стана „господин Митрев“. Дори или най-вече за официалната си съпруга. Че и за двете резервни любовници – дан на модата и статута, харчещи му много пари и хапове…
„Господин Митрев“ го знаеха и с почит изричаха подчинените му в първата, втората, третата фирми, после в концерна, сетне в международното обединение, което се водеше собственост на няколко чужденци. А те също с почит се обръщаха към председателя на Надзорния съвет – „мистър Митрев“…
Е, не бяха само тия чужденци. Когато си купи от някаква британска фирма титла – назоваваха го „лорд Митрев“. Италианците с почит признаха купената в само ...