Една привечер тя се обади по мобилния

- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...

Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..

Колата й спря пред къщи..

Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс..

- Кирия Рула,... какво се е случило, момичето ми ....

- Петро,... - с треперящ глас започна тя - Нали бях ти споменавала за моя ученическа любов,..бяхме се разделили заради родителите ми,... той ми се обаждаше по скайпа от известно време,но аз не смеех да ти кажа,...Хари се обади от Марсилия,..ще дойде,.. има намерение да ми предложи да се оженим...

Петро, не мога да реша,..не знам какво да правя...Ти от една страна,...той от друга.

Харесвам ви и двамата,... не мога да реша...

Прегърнах я нежно и  я целунах по челото.

- Кирия Рула,.. Рула - и я притиснах към себе си - Трябва да бъда честен с теб,... хубаво ми е с теб,

но нямам правото да ти отнемам щастието, което си изгубила преди много  години и си страдала заради това,...сега то те намери,... защо трябва отново да го губиш,... пиленцето кацна  на рамото ти, хвани го. Кириос Хари също те е чакал толкова години,.. ще се радвам за вас искренно,...Може би наистина е твоята любов... - усещах как гърлото ми пресъхва, и преглътнах мъчително

Казвах ли самата истина,...или шишалкавих с игра на думи.

- Петро, благодаря ти,.. успокоих се,.. може би това, ще е правилното решение,...Така ми е мъчно за теб,.. ти си толкова добро момче - изрече тя хлипайки  и устните й се впиха в моите

- Искаш ли да съхраниш добрите си спомени за нас,... Слушай тогава,... вземи се в ръце, съсредоточи се върху обичта си към кириос Хари,..не го разочаровай отново...- с по-твърд тон

и нетърпящ възражения й казах...

Тя се бе отпуснала в ръцете ми, може би невярваща на чутото или все още несигурна дали да побегне от мен или да остане в прегръдките ми...

          На работата си и аз бях като отвеян,...усмихвах се на тъпите реплики на колегите,...гледах замечтано някоя мацка втренчена в монитора си,... по-точно гледах през нея, невиждащо...

Мобилният ми иззвъня,.. погледнах Рула,.. никога бе беше звъняла на работата по това време.

- Кирия Рула,.. какво става,.. добре ли си...какво се е случило - попитах уплашено

- Петро, момчето ми, добре съм, да,.. ще ти кажа какво направих... В пощенската ти кутия в къщи има голям плик, вътре  важен документ за двама ни и писмо до теб,.. не казвай на никого за нас и

за документа,.. нека само аз да те търся по телефона,... Целувам те и бъди щастлив, момчето ми,..ти го заслужаваш най-много... - радостно каза тя и затвори...

Какво ли може да е това,... важно за нас двамата,...

Огледах се като крадец из офиса, никой не обърна внимание, че съм говорил по телефона и то толкова кратко...всеки бе зает с делата си.

Любопитството ми надделя...

Веднага се прибрах в къщи, с треперящи ръце взех плика, едва улучих ключалката на вратата,...

внимателно го  отворих и зачетох

'' Мили Петро, нали помниш къщичката в Хорийо,, тя вече е твоя, документите с натуралния акт за нея за официално заверени в съда и вече е в сила,Не казвай на никого, не ми благодари, искам и ти да си щастлив.Това ще ти напомня за красивите дни прекарани там и за мен.

Нямаше на кого друг да я оставя,  на църквата или на теб,... избрах теб, ти заслужаваш този жест.

Ти ме върна отново към живота, показа ми искренността на човешките взаимоотношения.

Грижи се за къщичката така ,както се грижеше и за мен, всеотдайно и с много любов.

Бъди щастлив, момчето ми...''

Прочетох го още веднъж,...Бъди щастлива и ти Рула...

Ето го и документа'' Аз долуподписаната...продавам  имот... на..... за сумата... цифром/ словом...

в едно с държавни такси,.. решението влиза в сила от датата на подписване....''

очите ми бягаха по редовете ..'' реши...'', подписи, печати,.. таксови марки...

Документите потреперваха в ръцете ми,.. защо аз,.. защо на мен..

Взех отново писмото й,.. очите ми се замрежиха, плачех ли,...'' избрах теб...''

Прибрах внимателно листовете обратно в плика...

Сутринта е по-мъдра от вечерта, бе казал някой.

Отпуснах се на дивана, загледан в белия таван, .. какво ли пишеше там, или е екрана на някое кино.

'' Ела искам да ти покажа нещо,.. отидохме с колата й в едно село, бели къщички накацали на брега на морето, тихо, спокойно море,..площадче,.. кея с навързани рибарски лодки,...асфалтовата улицата свършваше с последната къща,...

- Ето това е моята къща, никой не знае за нея,сега ти знаеш, - започна тя - Купих я на безценица,

с покойния ми съпруг нямахме деца,...обвинявах себе си за това, бягах от къщи сама и тук исках да намеря някаква утеха, свирех с часове на пианото секаш прикласях на морските ветрове,... после се прибирах в Атина, съпругът ми ме питаше '' Защо така Рула,... само се измъчваш...''

Почина млад...Затворих се в себе си, работата не ми носеше удоволствие, не контактувах с никого, бях като отшелничка, идвах тук да търся утеха, не споделях нищо със сестра си Сула, тя е завислив човек, за нищо не ме е подкрепила,... беше се омъжила, но се разделиха, съпругът й не можа да търпи прищявките й,.. а има две деца, помагам им... Виж маслиновите дървета  по тротоара какви големи са станали,...Дали ще можем да отключим вратата...'' бърбореше тя

Занемарен двор,...листата от асмана вече прогнили по плочника, пръчките й висят,... розовите храсти избуяли и неподрязани,...две стъпала водят към огромна тераса,.. вятърът развяваше стъсаните поли на сенника, кепенците висяха безпомощно,... Зловещо , като в някой филм на ужасите,.. а, какво правя аз тука, добрият демон съм навярно...Вратата на къщата се отвори със скърцане,.. лъхна ни застоял въздух , коридор, няколко стаи, огромен хол,пиано...други стаи, охо каква ти къщичка, най-малко 200 квадрата,...

- Не съм идвала тук с години Петро, , сякаш изгубих интерес  към нея. Тук ми беше молитвеника, идвах , палех свещи пред иконите, изкупувах някаква несъществуваща вина,.. ами ако не съм

виновна,.. борех се със себе си и престанах да паля свещи...- говореше Рула така, сякаш се оправдаваше на себе си, или търсеше съчувствие

- Да отворя здравите кепенци и прозорци,... доста е мрачно така - предложих

Отворих големите вратопрозорци към терасата,...слъцето грейна, а морето бе в краката ми...

Свежият въздух нахлу и през другите отворени прозорци...

А дворът бе обрасал с бурени,треви,... цитрусовите дървета непочистени , някаква дъски и тухли нахвърлени,,, някакъв кабел и маркуч се въргаляха из треволяка и водеха към метален капак.

- Знаеш ли Рула,имам няколко дни отпуск и ще стегна всичко,.. без пари, но ти само ще ми готвиш и ще носиш фрапе и ще ми пееш... съгласна.Само да изберем цвят за стаите,... къщата отвън ще е бяла , а кепенците в синьо,..- и до като се усети я повдигнах и зацелувах

За няколко дни къщата се преобрази,.. свеж мирис на прясна боя , лакове и завивки, мозайката по терасата бе изчистена, сянката от щората я покриваше...

Натъкмих всичко и по кладенеца и помпата, завих елпредпазителя и с отверката натиснах бутона,...

от маркуча бликна вода...

- Рулааа, кирия Рулаа,.. къде си, виж какво направих ..- извиках радостно

- Фрапе правя момчето ми -  показа се с две чаши в ръка и за малко да ги изпусне като видя бликналата вода - Петрооо, златен си

И започнахме без музика да играем сиртаки ли, забеки ли,.. и двамата бяхме радостни като деца,  или по-точно като Зорба гъркът....

            Една сутрин се измуших по-рано от леглото и започнах да боягисвам фасадата и стените на  терасата с бял латекс,.. подредих на терасата масичката, свещ,вазичка с маслинови клонки, два стола и зачаках...

- Петро, немирнико,.. къде изчезна пак - през смях изрече Рула

Появи се в рамките на вратата в бяла къса нощничка, едната й гръд надничаше любопитно, пристъпяше леко на пръсти,... ветрецът галеше крайчецът на нощничката й и поразкри бикините,,

- Петро, кога успя да боядисаш и от вън,.. Сякаш грее в белотата си,. ела, ела тук момчето ми..

работливият ми и неуморен той -  и говорейки разствори ръцете си за прегръдка.

Прегърнах я като малко дете и я понесах...Дрехите ни се разхвърчаха из спалнята...

Отдадохме се отново на любовни ласки , само сладострастните ни звуци нарушаваха тишината...

На другата сутрин почувствах лек хлад,.. погалих с ръка мястото където спеше, хладно,.. нямаше я при мен в леглото,.. леко станах, .. видях я на терасата  в бяла дълга роба, наметната с бял шал, с поглед някъде далеч в морето... Не мърдаше,беше  като ония богини от гръцката митология, като вкаменена,.. само полъхващият бриз  си играеше с косите и дългата й роба...

Не смеех да наруша душевният й покой...

Стоях на метри от нея и я съзерцавах...

Дали беше щастлива с мен, давах ли всичко от себе си...

Приближих се , тихичко я повиках по име,.. сложих дясната си  ръка на рамото й,.. без да се обръща сложи  ръката си  върху моята и нежно я галеше...

Бавно обърна лицето си към мен,.. очите й бяка в сълзи, големи и питащи...

- Какво има миличката ми - изтръпнах, за пръв път я наричах миличка - Плачеш,..и защо

- От радост Петро,.. от радост,.. ти си толкова внимателен към мен,.. караш ме да се

чувствам желана и жена...''

          Дали от емоциите и нахлулите спомени сънят е надделял и съм заспал...

          А слънчевите лъчи на новият ден вече галеха лицето ми...

/ следва продължение /