Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеше малко пони – кафяво, с хубава лъскава опашка и мека като коприна грива.
Децата спряха до него с искрящи от вълнение очи.
⸺ Не го пипайте – предупреди ги майка им. – Може да го изплашите.
⸺ Мами, това е пони от цирка! – изгарящ от възбуда прошепна Ники. – Мислиш ли, че две деца и една майка могат да го изплашат.
Видял, че до кончето стоят хора, един от работниците се приближи.
⸺ Казва се Кари и много обича ябълки – засмя се той. – Ако имате, ще се радва да го почерпите.
Майката носеше в раничката ябълки за двете деца и веднага ги извади.
⸺ Измити са и са домашни – обясни тя. – Отгледала ги е в градината си нашата баба на село.
⸺ Охо, истинско лакомство – засмя се младият мъж и намигна на де ...