4 abr 2025, 16:09

Цирк в цирка

383 0 0
3 мин за четене

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:

⸺ Пони!

⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!

На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеше малко пони – кафяво, с хубава лъскава опашка и мека като коприна грива.

Децата спряха до него с искрящи от вълнение очи.

⸺ Не го пипайте – предупреди ги майка им. – Може да го изплашите.

⸺ Мами, това е пони от цирка! – изгарящ от възбуда прошепна Ники. – Мислиш ли, че две деца и една майка могат да го изплашат.

Видял, че до кончето стоят хора, един от работниците се приближи.

⸺ Казва се Кари и много обича ябълки – засмя се той. – Ако имате, ще се радва да го почерпите.

Майката носеше в раничката ябълки за двете деца и веднага ги извади.

⸺ Измити са и са домашни – обясни тя. – Отгледала ги е в градината си нашата баба на село.

⸺ Охо, истинско лакомство – засмя се младият мъж и намигна на децата. – И аз не бих отказал една такава ябълка.

⸺ Само две са, съжалявам – повдигна рамена Нора и погледна човека извинително.

⸺ Утре ще почерпите и мен – засмя се непознатият. – Сега ще ви науча как се дава ябълка на пони.

Докато той им обясняваше, децата трепереха от вълнение. Такова нещо още не бяха правили и им се струваше, че това е най-прекрасното нещо на света. Кончето Кари кротко хрупаше с удоволствие ябълките и побутваше леко с глава децата, сякаш им казваше „Благодаря“.

⸺ Може ли следобед пак да дойдем? – попита Ники. – За следобедна закуска може да донесем… ⸺ и се почеса по главата.

⸺ Моркови – засмя се мъжът. – И не закъснявайте, защото Кари има тренировка.

Няколко дни децата с нетърпение ходеха всеки следобед на поляната и хранеха Кари, галеха я, а тя им се отплащаше с нежно побутване с глава. Децата я прегръщаха, говореха ѝ и я разхождаха под наблюдението на нейния дресьор.

⸺ От утре започват представленията, заповядайте – покани ги цирковият артист.

⸺ Непременно ще дойдем – обеща майка им.

⸺ Даже няколко пъти – доуточни Ники.

⸺ Ако имате добро поведение – завърши майка им и децата замълчаха.

Това беше трудно изпитание, но за да бъдат повече време с Кари, бяха готови на всичко.

На неделното представление залата беше пълна с деца и родители. Дойде и номерът с Кари. Тя излезе на арената с вплетени в гривата панделки и децата затаиха дъх. По-красиво конче в живота си не бяха виждали.

След прескачането на различни препятствия и танцуването на валс, треньорът на Кари обяви:

⸺ А сега имаме изненада за вас – ще пуснем Кари по манежа и пред когото спре, ще направи една обиколка с нея на арената.

Децата започнаха да викат кончето от всички страни, протягаха ръце, пълни с лакомства, но кончето бавно и сигурно се запъти към мястото, където седяха Ники и Нора – техните родители предвидливо бяха взели билети на първия ред, защото знаеха колко много децата обичат кафявото пони.

Кари спря пред Ники и Нора и двете деца скочиха да прегърнат понито.

⸺ Двамата ще ѝ дотежите – усмихна се треньорът на кончето.- Може да се качи само един.

Очите на Ники се напълниха със сълзи.

⸺ Мен ме е страх – заяви Нора и Ники се хвърли щастлив на врата на сестра си. Нейните очи също бяха пълни със сълзи, но той не го забеляза.

Кончето и момчето направиха една обиколка на сцената, а всички ръкопляскаха на смелото момче, което стоеше изправено на седлото и се усмихваше блажено.

Когато на другия ден следобед отидоха да занесат ябълка на Кари, треньорът каза на Нора:

⸺ Сега е твой ред да направиш една обиколка с Кари. Аз ще съм до теб през цялото време, не се бой.

Нора се усмихна и щастлива прегърна гривата на шоколадовото пони.

⸺ Аз и не се боя – отговори весело.

Направиха си снимки за спомен, а на следващия ден циркът замина за Сандански.

 

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"

издателство "АртГраф" - 2025г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...