Напоследък започнах да искам много неща наведнъж да върша,а и донякъде те просто се налага да бъдат свършени за отрицателно време.Дали и аз в робот вече ще трябва да се се превръщам?Знам си аз-в тях е бъдещето!Искам да върша по сто неща едновременно,а накрая поглеждам-нищо не е докрая довършено.Тука вкъщи всички ми се смеят.
Пиша стихове на компютъра и едновременно с това,говоря си по телефона,а междувременно отговарям и на писма.Странна работа.Гледам всичко да е "в крак със модата" т.е. да е както трябва.
Но понякога се получава много смешно...Друг път пък,решавам,че трябва да сготвя-хуквам след Преско,докато манджата е в "зародиш" на кутлона.Докато го върна от тересата/защото окуса лозата да гледа как листата и летят инетересно надолу/,той вече е успял да вземе топката си и се е запътил към отвореният в кухнята прозорец,където аз междувременно готвя.Но в крайна сметка манджата сама се готви/на практика/.
Втори случаи-гледам любимият си сериал,джи-ес-ема ми звъни и следователно аз отговарям,Преско разбуден от следобедната дрямка,чул телефона,се засилва да ми го вземе,а филма си тече.Няма "Пауза" той за съжаление.И в крайна сметка-той мене "гледа",не аз него.
Наскоро стана нещо,още по-интересно и смешно/или поне отстрани е така/.Просто неочаквах,че ще се подредят нещата точно така.Телефона ми звънна,на звънеца също.Манджата ми взе да извира от тенджерата,а Преско през терасата си изхвърли половината играчки,а и памперса му ухаеше на "сготвено".А бяхме само двамата във къщи.
Та затова се глася да си резервирам стая в лудницата-там истински ще се отдам на отдих и почивка.Иначе е весело при нас,но само за тези,които могат отстрани да наблюдават този цирк.Спокойно,пари за билети не събирам!!!