Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за  цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: "Добър ден", стресна не на шега позадрямалият чиновник, явно попрекалил предната вечер със: смукни две, ха още пет, оха!
- Какво обичате, изломоти той.
- Ами аз, такова - искам само да се информирам как да постъпя, защото досега не съм плащал никога здравноосигурителни вноски, а минаха 10 години, откакто законът за задължителното здравно осигуряване влезе в сила. Иска ми се да наваксам пропуснатото - добави Дичо.
- А защо не сте плащали? - попита сякаш заинтригувано ПАНцерберчето и го стрелна с миши очички.
- Те този закон го вкараха през 2002, а поискаха да се заплаща със задна дата - още от 2000г. - рукна Дичо. Не ги харесвам тези работи. Това си е живо и нагло изнудване. Парите ги имах, но не обичам да ме правят на маймуна. И все пак се надявах, че ще го ремонтират пустия закон и ще мина метър. А и нямам намерение да ползвам някога лекарска помощ.

- Личи си - вметна с изражение на сфинкс ПАНчовечето, а Дичо продължи:
Но ето че днес сигурно дължа и маса лихви. Та какво ми е числото към днешна дата, но с лихвите - всичко - сума сумарум?
- Кажете си ЕГН-то, ако обичате и ще направя проверка - строго изрече дребното и плешиво ПАНсъщество.
Дичо процеди през зъби 10 цифрения си код. Неговият приятел Кръстю Гумата - видно пазарджишко ченге, пред което стоеше мирно и самият мастит академик Календаров - шеф на ВАК, се бе снабдил с фалшива, но редовно издадена диплома от университета в Пловдив. Гумата бе от стар ченгешки клан с дълги пипала из цяла България и на Запад. Опита се да живее скромно и честно, но само за кратко. После глутницата го прибра. Спретнаха му биография ала граф Монте Кристо. И те ти на - за нула време се отзова в цитаделата на Ню Йорк - Сити банк, с изфабрикувана зелена карта, а после замитарства нескончаемо - Лондон - Абу Даби - Германия, Холандия...Стана банков навигатор и консултант все на западни банки, от особено голям калибър, за закупуване на части от обширния пакет Мюрекс. Често се връщаше да види любимата си баба, на близо стогодишна възраст. Тя го бе възпитала в детството и в нейно лице той докосваше онова, което вече никога нямаше да има - почтеността. Гумата имаше слабост към Дичо, защото навремето същият му оформи математически грамотно сурова идея, чрез която впоследствие се прочу в научните среди и шашкаше БАНлисунгерите. Та къде от сантименталност, къде от загриженост за безплатния си таен помощник по математика, Гумата все настояваше да заплати здравните вноски на Дичо. - Няма да си простя, ако с теб се случи нещо лошо, а аз не съм си мръднал пръста по въпроса - редеше Гумата. И най-накрая Дичо отстъпи и прие дарение от 1100 лв. за целта. Очакваше ПАНаджията да избълва число от порядъка на 900 лв, а той - Дичо, да хвърли на масата пред него хилядарката за едното моментно самочувствие - все едно е баровец и обявява предоволен - белот. Но чутото го хвърли в шок:

Към днешна дата дължите 1500 лв, заедно с лихвите.
- Какво ще стане, ако не платя тези пари и продължа да не си плащам здравните осигуровки занапред - с вече треперещ глас, плахо попита Дичо.
- Ще имате проблем, ако наследявате имущество - изстреля чиновникът. Докато не платите всичко до стотинка, няма да си получите наследството.
Този аргумент бе наистина убедителен. Дичо беше донесъл парите на Гумата - все на двадесетолевки, в една мърлява пазарска торба, съдържанието на която тутакси изсипа на масата. И  55 на брой синилевки се разпръснаха със свистящ звук, като колода карти, пред смаяния поглед на ПАНчиновника.

- Ама какво правите - зашептя уплашено човечето. Приберете ги моля ви. Веднага ги приберете!

- Имам само 1100 лв - промълви сконфузено Дичо. Посъветвайте ме какво следва да направя. Нито за миг не допускаше последвалият мълниеносен отговор. ПАНаджията се наведе съучастнически към него и на самото му ухо внезапно прошепна: Даваш ми 400 лв, после плащаш на касата още 200 лв и вече няма да си с прекъснати здравноосигурителни права.  Помислил си, че сънува небивал сън, Дичо запази самообладание и тутакси даде съгласието си с думите: Ще ви помоля, обаче, вие да платите на касата. Трудно попълвам формуляри. Да не объркам нещо. Не са за мен тези работи.

- Нямаш проблеми - весело подскочи човечето, междувременно отброило и награбило 20 сини банкноти в едната ръка и още 10 в другата. - Чакай ме тук и не мърдай - добави то. След малко се върна с бодра крачка и връчи на Дичо неговия екземпляр от квитанцията за платена сметка. Окопитил се от шоковата ситуация,
Дичо реши да покаже мускули. - Искам да  получа от вас удостоверение, от което да е видно, че към днешна дата съм издължил всичко към НЗОК.
- Разбира се, ще имаш такъв документ - изрече ПАНслужителят и започна да чатка по клавиатурата на компютъра си с едната ръка, а с другата включи принтера. Така желаният документ, с убедителния зелен печат на ПАН, попадна в дясната ръка на Дичо. Най-после нищо не дължеше. Беше освободен от бремето на безумния, несправедлив и грабителски закон, който повеляваше и просяците да плащат за здравно осигуряване. Но само белите просяци. За помургавелите наследници на древната римска империя със столица Рома,  той не важеше. На тях ще им гепиш ура халдейски.
ПАНчовечето го предупреди, че чак след седмица новите данни ще са отразени в сайта на ПАН. Така и стана. Точно след седмица предоволният Дичо Гичев съзря чаканото съобщение на екрана на компютъра си: лицето е с непрекъснати здравно осигурителни права. Когато Гумата го попита, наред ли е всичко и колко са му поискали, Дичо премълча за случилото се, а каза - 1500 лв. Гумата се бръкна за още 400 лв и му ги притури. С тези пари, както и със спастрените 500 лв от ювелирната акция, Дичо заплати понатрупалите се с годините задължения за данък сгради и парно, а после мислено се провикна:

Да живее корупцията!

И имаше защо!!!

Бел. на автора. Разказът е изцяло художествена измислица. Всякакви прилики с лица и събития са случайни.