Oracle (Росен Балабанов)
41 140
10 ene 2014, 11:37

Да, мило 

  Prosa » De humor
1799 0 20
8 мин за четене

                                                                     Последната дума е винаги на мъжа!

                                                                     - Да, мило...

                                                                     Квартална мъдрост

- Да, мило!!!

Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка.

- Добро утро, мило! Добре ли спа?

- Ще ми направиш ли кафенце? – Забелязвам известна мъгла в очите ù. Една аларма се включва в главата ми.

- Как го искаш, миличко? С мед и без мляко ли?

- Какво ме питаш като знаеш?!

Още две аларми започват да вият точно до ушите ми.

 

Отивам в кухнята. Изпипвам всяка подробност. Чашата, специалната лъжица. Меда ще си го слага сама, че сега със сигурност няма да го уцеля. Стоя напрегнат до кафемашината и се моля кафето да е станало преди да се е изнервила. В същото време трескаво премятам каква може да е причината за лошото ù настроение. Какво казах снощи? Студ? Лош сън?

 

Грабвам кафето и с усмивка го слагам пред нея. Оставям меда и лъжичката и отварям капака на буркана да ù е по-лесно.

С вял поглед тя дълго бърка меда в чашата. Не пропусна да ми покаже, че не ù харесва. Но стоически го приема.

- Миличко, как си? Всичко наред ли е? – питам със свито сърце.

- Боли ме коремчето...

Еврика, всичко е ясно! Стана лесно. Трябва само да я разсея от мислите за корема и всичко ще се оправи.

- Миличко, какво ще кажеш да ти сготвя нещо хубаво, а? Например сьомга с моркови и салвия?

 

Тя даже не ме поглежда. Времето минава. Започва да търка все по-забързано корема си. Тъмната пелена почти забулва блясъка в очите ù.


Започвам да се паникьосвам. Изчезвам в кухнята под някакъв предлог. Вадя скрития наръчник по оцеляване, който се предава от поколения между мъжете в нашата фамилия.


Пелена, пелена, пелена. Какво пише за тъмна пелена? Трескаво прелиствам страниците, опитвайки се да ги прочета за секунда. Пелена, пелена, пелена... Ето я!!! Какво пише?

 

„Ако видиш нарастваща тъмна пелена в очите ù, синко, можеш да направиш само едно...


БЯГАЙ!!!!“


Да бе!!! Къде да бягам. Лесно им е на тях. Защо никой не поддържа вече тези наръчници? Столетия познания не могат да ми помогнат с една малка криза, породена от болки в корема.

 

Какво да правя!!!

 

Връщам се тихо. Опитвам се да я видя преди тя да ме е видяла за да преценя колко е тежко положението.

 

Тя се обръща бавно и впива хищно черните си очи в мен.

 

В такива моменти адреналинът те залива,  времето се забавя, мозъкът ти става лек като перце, мислите ти си играят с него като пролетен вятър.

 

- Мило... – започвам плахо аз. – Забравих да ти кажа, че вчера се обади старото ми гадже.

Правя малка пауза. Тук е най-важният момент. Ако не избухне, имам някакъв шанс. Погледът ù почервенява. Поне не е вече черен. Малко ми олеква. Продължавам бързо преди да е казала нещо.

- Иска си каишката за кучето. Била я забравила на вилата ни. – тя се страхуваше от кучета.

- Абе какво ме занимаваш с такива простотии! Какво ме интересува мен това??? – погледа и започва да губи все повече тъмнина за сметка на червенина. Дали не сбърках...

- Ама много си смотан... – поотпуснах се. Това е нейният начин да ми покаже, че ме харесва.

Обаче ръката ù не беше вече на корема. Отпи две глътки кафе и с почти избистрен поглед ми казва:

- Сьомга викаш... Добре... Дали да не ù сложим и малко орехи?

- Чудесна идея!!! – огромна тежест падна от плещите ми.

 

Уффффф. Минах на косъм.

 

Уточняваме какво да купя докато се обличам. Някак си бързам неистово да излезна. Грабвам списъка с покупките от ръката ù, целувам я и се втурвам към вратата.

- И нали помниш... – ме настига на крачка пред вратата.


Е, няма милост. Не можах да се измъкна... Обръщам се смразен. Надали ще имам сили за втора криза...


- Салвията няма да взимаш от любимия ти плод и зеленчук. Там не харесвам хората.

- Да, мило... – почти изсъсках през зъби. Обърнах се, направих крачка...


- И да не се бавиш много... – Без да ме удостои даже с поглед...

 

Ей, казвам ти понякога имам чувството, че единственото сбъркано нещо там е посоката на главата ù. Ако я обърна на 180 градуса, всичко ще се оправи.

 

Бягам по стълбите надолу. Иска ми час по скоро да си изкрещя с пълно гърло целия си въздух. Стигам до колата. Вече поуспокоен.


Добре. Метро. Била. Онова магазинче...

Всъщност мога да пропусна онова магазинче. Ще загубя време. И къде да отида първо, че да се върна най-бързо?

 

За да не се ядосва много милото...

© Росен Балабанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как да я сменям... Милото си е мило. И без глава...

    Благодаря
  • Приятно ми бе да прочета! Поздрави!
  • Много сладко!!! Даже си помислих, че си описал един мой ден Миличкият ми той...Ама и аз веднъж му направих кафе, да не мислите, че съм някаква Росене, много, много ми хареса, почти като истинско е И съвет от мен: Не я сменяй, другата може да има мигрена, тогава, тежко ти и горко
  • И първата и последната дума, да са думи на Любовта- изречени и дочувани от участниците във вълшебния кръг на обръщението "Мило" докато споделят Живота. Хареса ми много публикацията. Поздрав от мен!
  • Бързай палачинки да и направиш, кафенце в леглото, туй, онуй, особено онуй
  • Мдаа, и аз прочетох с кеф!Страхотно! Мога веднага да ти кажа причината за болките в корема и тъмната пелена в очите- съвсем банална е Ама в наръчника не може да не го пише, бе
  • Мъка, мъка...

    Айде, че се събуди милото...
  • "Ей, казвам ти понякога имам чувството, че единственото сбъркано нещо там е посоката на главата ù. Ако я обърна на 180 градуса, всичко ще се оправи."
    Е, това ме разби от смях! Поздравления и да не ядосваш много милото
  • Висш пилотаж! Майсторска работа в психологията. Как да не се възхитиш! Друг е въпроса струва ли си....
  • БЯГАЙ!!!!“
    Къде ще бягаш бе? Ама как те е дресирала! Сам си биеш камшика и сам си подскачаш
  • Малко ми дожаля за героя ти с тая кривотия в леглото, ама пък се посмях за негова сметка, в края на краищата той си е избрал да търпи такова зло
    Поздрави за свежия разказ!
  • Благодаря Ви Много!!!

    Леле колко много ми е липсвало такова място....
  • Добре си се вдъхновил
    Получило се е супер, и аз се смях и се забавлявах.
    Представях си ситуацията - отначало докрай... което е абсолютно показателно за умението ти да разказваш
    Поздравления!!!
  • Свежо разказче! Хареса ми!
  • Забавно е!
  • Тук само да отбележа, че наръчника ме впечатли. Их, защо не ги поддържат и сега тези тайнокрийници...
  • Е как защо? Защото я обича. Тя го учи на търпение. Тя го учи да дава без да търси. Учи го да обича. Пък и той не е мързелив
    Имоти, компоти нищо не остава Имам си теория, че максимум до 2 поколения все ще се изсипе някой дето ще пропилее всичко градено от предишните.
    Така, че гледам да си попилея аз какво имам. За какво да чакам на тях?
  • Забавлявах се докато четох.Вярно,че малко не е честно, той се измъчва, а аз се забавлявам. Росене,защо не я разкара твоя герой тая хубавица. Той- готви -екстра, кафенцето му - за шест., че и вила с куче си има човека , а Тя- освен коремчето да я боли друго май .. . Само да я шитне, опашка ще направят сума ти хубавици , дето ще му готвят вкусно, кафенце за шест в леглото ще му носят а и някой и друг имотец може да са наследили от баба си.
    Поздрави за чудесния разказ!
  • Прочетох един разказ на Светлана - Обичам те мило! Той ме вдъхнови

    Благодаря ти!
  • Прочетох с кеф!
Propuestas
: ??:??