Да продължим заедно...

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме се сред обширно поле, докъдето погледите ни стигат. Има бял пухкав сняг. Ние оставяме стъпките си. Оказваме се единствените хора, преминали оттук. Аз започвам да треперя от студ, а ти ме прегръщаш и ме целуваш нежно. Целувката ти ме стопля по всички възможни начини и ние продължаваме усмихнати напред. Преминаваме полето. Пред нас се разкрива нова картина. Този път на поляна с красиви пролетни цветя. Ухае на люляк. Ти ми откъсваш една малка маргаритка и ми я подаваш. Аз я слагам близо до сърцето си, за да съм сигурна, че ти винаги ще си в него. След тази картина, пред нас се открива морето. Разхождаме се по плажната ивица. С погледи, устремени към залеза. След като сме му помахали за довиждане, идва нощта. Лягаме на пясъка и ти не спираш да ме прегръщаш също като през онази нощ. Морският бриз нежно докосва и двама ни. Животът ни се усмихва, защото сме заедно…

Отварям очите си. Излизам от вкъщи и тръгвам по-дългия път. Навсякъде търся частица от теб, защото… и аз те обичам.

Нека извървим пътя си заедно…