21 oct 2005, 17:31

Да се усмихнем

  Prosa
1.8K 0 1
2 мин за четене

Двамата приятели седяха в големият хол. Димът от цигарите им  се прокрадваше през светлината на поло полу приглушеното осветление. Всеки от тях беше погълнат от собствения си проблем. Това по някакъв особен начин се отразяваше на тишината. Сякаш ако човек се заслушаше щеше да чуе мислите им. Тази картина оставаше непроменена вече около два часа докато най – накрая единия промълви:

            - Ти загуби парите си, а аз любовта си. Просто не мога да си представя какво ще правим сега!?

            Другият мъж изкара голямо кълбо дим и без да откъсва поглед от него отговори:

            - Ще се усмихнем и скоро всичко ще изчезне. – и усмивка се прокрадна по бузите му, като сянка в нощта.

            След тази нощ всеки пое по своя път. Двамата приятели направиха своя избор и започнаха да преследват целите си.

            Всеки от тях беше решил да върне загубеното, дори с цената на своя живот, но методите им се различаваха. Единият загърби миналото, зареди се с голям арсенал от позитивна енергия и се захвана с връщането парите си. Другият така и не се отърси от миналото. Не успя да преживее случилото се и не намери любовта отново.

            Сега три години по – късно те пак седяха в голям апартамент обзаведен със скъпи дизайнерски мебели. Холът беше огромен и много уютен.

            В един от кътовете на този хол се бяха настанили двамата приятели. Единият усмихнат широко се радваше на новата си придобивка, а именно този прекрасен апартамент. Върнал си загубените пари, той ги бе превърнал в още повече и  те продължаха да се трупат.

            Другият седеше до млада красива дама, която се усмихваше насила. Той дори не се опитваше да се преструва на щастлив. От онази нощ той се беше срещал с много жени, но всяка от тях не беше достойна за любовта му.

            Минаха тридесет и три години от онзи съдбоносен ден, които и двамата помнеха. Двамата приятели седяха в градината на нова вила.

            Отново позитивно настроен единият се наслаждаваше на момента.

            Другият женен за вече бивша манекенка, седеше погълнат от мисли за миналото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искаш да кажеш,че материалното може да се върне,но загубената любов никога...?
    Интересно...

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...