21.10.2005 г., 17:31

Да се усмихнем

1.8K 0 1
2 мин за четене

Двамата приятели седяха в големият хол. Димът от цигарите им  се прокрадваше през светлината на поло полу приглушеното осветление. Всеки от тях беше погълнат от собствения си проблем. Това по някакъв особен начин се отразяваше на тишината. Сякаш ако човек се заслушаше щеше да чуе мислите им. Тази картина оставаше непроменена вече около два часа докато най – накрая единия промълви:

            - Ти загуби парите си, а аз любовта си. Просто не мога да си представя какво ще правим сега!?

            Другият мъж изкара голямо кълбо дим и без да откъсва поглед от него отговори:

            - Ще се усмихнем и скоро всичко ще изчезне. – и усмивка се прокрадна по бузите му, като сянка в нощта.

            След тази нощ всеки пое по своя път. Двамата приятели направиха своя избор и започнаха да преследват целите си.

            Всеки от тях беше решил да върне загубеното, дори с цената на своя живот, но методите им се различаваха. Единият загърби миналото, зареди се с голям арсенал от позитивна енергия и се захвана с връщането парите си. Другият така и не се отърси от миналото. Не успя да преживее случилото се и не намери любовта отново.

            Сега три години по – късно те пак седяха в голям апартамент обзаведен със скъпи дизайнерски мебели. Холът беше огромен и много уютен.

            В един от кътовете на този хол се бяха настанили двамата приятели. Единият усмихнат широко се радваше на новата си придобивка, а именно този прекрасен апартамент. Върнал си загубените пари, той ги бе превърнал в още повече и  те продължаха да се трупат.

            Другият седеше до млада красива дама, която се усмихваше насила. Той дори не се опитваше да се преструва на щастлив. От онази нощ той се беше срещал с много жени, но всяка от тях не беше достойна за любовта му.

            Минаха тридесет и три години от онзи съдбоносен ден, които и двамата помнеха. Двамата приятели седяха в градината на нова вила.

            Отново позитивно настроен единият се наслаждаваше на момента.

            Другият женен за вече бивша манекенка, седеше погълнат от мисли за миналото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искаш да кажеш,че материалното може да се върне,но загубената любов никога...?
    Интересно...

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...