13 nov 2011, 15:08

Да спасим магарето на Матей Миткалото

  Prosa » De humor
1.1K 0 8
2 мин за четене

 

Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го двама разбойници, пардон, двама данъчни, придружени от двама полицаи, и го спрели.
- Ти къде си тръгнал?
- Да продавам книги.
- Ами разрешително имаш ли?
- Какво разрешително, от кого и защо разрешително, нали го правя на ползу роду?
- Знаем ви ние, уж всичко на ползу роду го правите, а своите джобове да пълните и данъци да не плащате. Фискален апарат носиш ли?
- Мммм??
- Касови бележки издаваш ли?
- Ммммм!?
- Откъде си се снабдил с книгите?
- Подаряват ми ги автори, дето са си ги издали и не знаят какво да ги правят.
- Много голямо нарушение! Всяка книга трябва да има сертификат: от кого и защо е издадена, в какъв тираж, баркод, на евростандартите отговаря ли, данъци и такси платени ли са. А ти трябва да имаш в себе си документ от кого и за колко си я купил и данък ДДС начислен ли е! – казал по-главният данъчен, след което се обърнал към полицаите:
- Сандъците с книгите, като контрабандна стока, да се изгорят. Магарето, като превозно средство за пренасяне на контрабандна стока, да се конфискува. На търговеца, до изясняване на обстоятелствата, да се приложи мярка за неотклонение 72 часа задържане под стража.

А аз вчера минавам покрай наказателния паркинг при театър София и гледам между колите вързано и магаре. Изпосталяло едно такова, гладно.
- Ах, какво прави това магаре тука? – запитах охраната.
- Това е магарето на Матей Миткалото. – отговори охранителят и ми разказа историята.
- Ами кой и с какво го храни?
- Никой с нищо. Ако вятърът му довлече листа от кестените, изяжда ги и това му е.
- А Матей сега къде е?
- Не се знае. Казват, че като му изтекли седемдесетте и два часа, възнесъл се пак и нямал намерение да се връща.
- Тцтцтцтц! Много жалко. Ама откъде да знае какви са сега законите. Ами това магаре все тука ли ще стои, то като спрат да капят листата и ще умре от глад. Дайте ми го да го харизаме на някой сиромах да си носи дървата, или в приют за животни ли да го настаним, що ли ...?
- Не може! За да се пусне, преди това трябва да се платят толкова стотин лева за престоя му тука, за паркинг. Ти ще ги платиш ли?
- Откъде у мене толкова пари! Ама не може така, все ще измислим нещо. Ще пуснем подписка в интернет, ще съберем пари и ще го освободим.

И ето пускам я. ПОДПИСКА: “ДА СПАСИМ МАГАРЕТО НА МАТЕЙ МИТКАЛОТО!"

Моля ви, да бъдем хора! Банковата сметка е ...............

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си права,Азура Луна, но само в първата част на коментара си. От духовен глад няма да измрем, и има кой да ни спаси - спасението на давещите се е в собствените им ръце! "Убогите духом" не чувстват духовен глад,а много други - в това число авторите и посетителите на този сайт, не са бедни духом. Благодаря и на вас, Ели, Латинка и Зелена! Написаното изглежда като силно преувеличение, но в действителност преувеличението не е чак толкова голямо. Погледнете,ако не сте го гледали досега, монолога на кмета на село Катунци (да не се бърка с Кратунци или Катуница), в частта му за бурканите със сладко:

    http://www.dnevnik.bg/video/2011/03/19/1062070_monolog_na_sedmicata_georgi_kocev_kmet_na_s_katunci/

  • Поздрав, Ангел!
  • Да се смееш ли, да плачеш ли!Толкова си прав...Виж, ако нарушителят беше с дрога и джип, ще му се размине, как мислиш?
  • Смях през сълзи. На мен ми стана тъжно и гузно. Браво, Ангар.
  • И земята се е изменила. "Миткането" ( скитането) и просветителството,обществената дейност по будене българското самосъзнание, в днешно време е наказуемо... И май всички ще измрем като магарето, не от студ, а от духовен глад...И няма кой да ни спаси!

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...