За Варна сте  нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че  и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат във влака .

    Онзи ден си вървя  по улицата съвсем безцелно, както обикновено, и изведнъж забелязвам на отсрещния тротоар някакъв призрак. Да, точно така - призрак. Неприятна работа са това призраците, обикновено идват само нощем, но понякога им щуква да се разходят и денем. Първоначално се стреснах, и как иначе?  Пулсът ми се учести, краката ми се разтрепериха, имах чувството, че ще припадна. Нещо старо, заровено или забравено и непогребано в килера на спомените ми, се беше измъкнало и  стоеше съвсем истинско и живо срещу мен. Защо сега?  Наказание или урок? Аз толкова исках да  възкръсне, години се молех някаква невидима сила да отмести тежкия камък и да съзра празната пещера. Щях да го посрещна със затворени очи и  дори нямаше да протягам ръка към раните му, за да не реши, че не вярвам и да си отиде отново. Щях да се хвърля на врата му, да го прегърна силно... Имах подготвена реч, толкова думи, които не успях да изговоря. Сега можех да го сторя. Та това е прекрасно. Не можете да отречете, че и Вие тайно сте мечтали за нова среща с нещо старо! Не?!  Я си помислете!  Всеки поне веднъж е прошепвал на себе си: ”Ех, ако можех да върна времето назад!” Аз можех, имах невероятния шанс да завъртя часовниковите стрелки наобратно.  Чудото се случи, нямаше как да го оставя да ме подмине. Трябваше просто да пресека отсреща и да тръгна непринудено срещу него. Лек сблъсък и погледите ни щяха да се срещнат, после поздрав и той непременно щеше да ме разпознае, ако ли не, аз щях да му напомня. Преди да се е окопитил, мислех си, ще съм го завлякла в някое кафене. Просто, нали? Направих го.

   Случайно, или пък съвсем умишлено, съдбата ни заведе на същото място, същата беше и масата, със същите столове и даже същите менюта (разбира се, с несъщите цени :) ). Опиянена от случилата се невъзможност, поставила един до друг на тази маса вчера и днес, аз още не разбирах заблудата си. Приличах на, останал последен, лекоатлет, който, тичайки, при една от обиколките доближава първия и за миг решава, че го е настигнал, без да си дава сметка, че изостава с няколко кръга.

 Поръчахме си кафета като онези, но моето горчеше, а захарта беше свършила. Всичките думи, наредили се и чакали години възможност за изява, сега се бяха скрили. Е, говорихме, говорихме за времето и топящия се сняг, за опасността от наводнения, малко за политика, за кризата... Говорехме като хора, които нямат какво да си кажат. И тогава разбрах, че не се познаваме. Бяхме двама напълно непознати - както сме сега с Вас. Прилики имаше, но толкова, колкото да сгреша.  Оказах се изиграна, тръгнах след някакъв мираж. Милиони преди мен бяха гонили изгубеното време и никой никога не го беше стигал. Защо реших, че аз ще успея? Стоях пред огромна пропаст, пред най-далечния човек на света. Слаби бяха въжетата, които словото ми беше плело през вечността на раздялата ни, и нямаше никакъв смисъл да се опитвам да стигна по тях до него. Силните ветрове бяха изронили всички, свързващи ни преди, пътища. Колко жестоко е да срещнеш призрака на миналото и да се изправиш пред истината, че нищо не същото. Някакъв странен човек ме гледаше объркано. Не трябваше да пресичам. Мислех си, че е достатъчно да стигна физически до него, да го доближа, но не предвидих километрите духовна отдалеченост. Пожелах му хубав ден и си отидох. Отидох си със знанието, че не бива да се инатя и да въртя стрелките наобратно, защото колкото и да го правя, те няма да тръгнат назад, единственото, което ще се случи е, че часовникът ще се развали и ще спре.

  Е, Вие заспахте. Явно разказвам доста скучно. Нищо, спете, има още много време, можем да изгубим малко, а после пак ще го търсим, но пожелавам - и на себе си, и на Вас, да не изпадаме в заблудата, че сме го открили. За да живеем като всички,  между  надежда и отчаянието, е достатъчно просто да търсим.