От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върховете на пръстите си. Затова предпочиташе тъмнината. В мрака откриваше своето собствено налудно и неподправено еротично желание, което само тогава беше наистина истинско. Само тогава имаше усещането, че наистина вижда.
Светлината носеше разочарование. Събуждаше се почти бездиханна и първото нещо, което удряше сетивата й, бяха миризмите. Миризмата на мъжа и устните му, пропити с нейния собствен аромат, но изкривени до неузнаваемост. Бяха толкова много, че обонянието й не успяваше да ги улови. Усещаше, че върховете на пръстите й лепнеха, но не с желание, а с погнуса. Какво й оставаше, освен отвращението?
В началото се плашеше от себе си, страхуваше се от настъпването на утрото. Не можеше да разб ...