Дайте да се разберем
Продължение 5
Да се обадя да ме нахокат
Тръгнахме късно от морето. Хич не ни се тръгваше, ама к‘во да правиш – броени дни. Затуй пък са толкоз сладки. Тръгнахме си към 7 вечерта. Искахме да сме на плажа до последната минута. Бяхме освободили хотела и се качихме в колата, както бяхме солени. Спирахме по пътя да ядем и се прибрахме в къщи към десет и половина. Викам на жената:
- Само се къпя и лягам
- Добре де, всички само се къпем и лягаме. Утре ще разтурям куфарите.
На сутринта, жената извади мръсните гащи и фланелки и зареди пералнята. След малко чувам вик от мокрото:
- Милоооо, пералнята не работи!
- Чакай, само да чуя тука по телевизията говорят за някакви протести в Стара Загора, София и другаде.
- Н‘айш к‘ви протести щи дам. Казвам ти, че пералнята не работи. Ела да я видиш!
Излизам в коридора. К‘во да и гледам на пералнята. Аз от перални нищо не разбирам.
- Пусна ли и водата? Като тръгвахме нали я спрях. ...