11 мин за четене
Чувствам се като старинна сграда, която тъмнината, чрез някакъв магичен способ реставрира. Позакърпва похабената ми фасада.
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обектите, облени в светлина. Приличат ми на капани.
Тъмнината... Вдъхва ми увереност.
Не винаги съм бил такъв. Толкова пристрастен към мрачното време. Някога бях напълно обикновен. И като всеки друг – безличен и нормален, много се припичах на слънце.
Вярвам в мрака. Безусловно. Изпълва ме с енергия. Предизвиква ме да откривам разни неща в непрогледното. Разрешава ми да ги докосна. Толкова много интересни неща има в сумрака. Допълваме се с него. И той като мен е набеден за обратното на доброто. От ходещите клишета.
Тъмнината ми създава покой и уют. Светлината ме изпепелява. И изкарва на показ всичко в мен, което се опитвам да залича.
Забавно ми е да върша противоположното на това, което облените ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse