Déjà vu - 4
Дара се затича по стълбите нагоре. Изобщо не искаше да чака асансьор след думите, които чу. Нервите ù я разтресоха и тя премина пътя до апартамента като в транс. Влезе в коридора. Движеше се машинално. Около нея сякаш се стелеше бяла мъгла. Чуваше дъщеричката си да плаче. Затича се. Вратата на детската стая беше отворена. Това я обезпокои, защото много добре си спомняше, че на излизане я беше затворила плътно. Погледна в леглото и се вцепени: детето го нямаше.
Дара остана на място. Предпазните прегради бяха достатъчно високи, за да бъдат преодолени от едномесечно бебе. Само възрастен човек би могъл да я вземе, а в апартамента нямаше никой. Тя съвсем ясно видя, че е празно, докато търсеше източника на шума преди малко. Спомни си думите от видението. Същите повтори и свекърва ù. Думи... Само думи ли бяха:
„Не оставяй детето си само. Ти излезе от стаята. ...Мълчи. Не казвай нищо. Забрави всичко останало.”
Почти се беше паникьосала, когато отново чу плач. В една от стаите завар ...