Виждам картината, виси на стената, съвсем обикновена, дори прозаична, беден селски пейзаж, дървета, поле, кон тича през нивата, аз се озовавам там, изведнъж, както си гледам, усмивката ми става по-широка, разбира се, че съм бил там, аз само се връщам, слънцето прави кръг около мен, аз съм от другата страна, потъвам до кръста в тревата, усещам свежия мирис, колко силно се набива в главата ми, продължавам да потъвам, всичко е смесено в зелена каша, побърква ме до безкраен ужас, знам, че това е само сън, хващам се за опашката на бягащия кон, дръпва ме рязко, усещам горещината на пясъка, толкова е мeк, искам да ме покрие целия, да остане отвор за дишане, разбира се, аз не искам да се стига до там, отново ме пронизва тази горчивина, разтърсва тялото ми, губя контрол за момент, това е временно, отново съм на кормилото, картината, както и детството ми са безвъзвратно изгубени, не искам да се правя на философ, обаче какво да правя, като съм прозрял някои истини, минавам по коридора, докосвам с ...