(След един разговор със Смешко)
Депресирай ме. За лека нощ.
Нямам проблеми с безсънието. Обожавам да забиваш поглед в гърдите ми.
Депресирай ме. Напук на фанатичния ми смях. Депресирай ме. Гласните ми стурни ще се скъсат от крещене.
И няма да спра. Въртя се в обсебващи концентрични кръгове. Парирам мозъчните ти импулси.
Хайде де!
Депресирай ме.
Плаче ти се. Без повод. И така си е най-сладко. Представи си само какво би усетила, ако крясъкът ми беше свистене на гуми по пясъчен завой, изтръгнати с бясна скорост от джантите. Катастрофален безспирен полет. Кикотя се шеметно. Майчице, колко е хубаво. Ще ти изтръгна сърчицето, миличка. За какво ти е? Шибана кучка.
Тия тръпки по тялото... Как красиво се гърчиш...
Хайде де!
Депресирай ме.
Вдъхновяваш ме. ...