Не убивай детето, което упорито се мотае в главата ти. Не го учи на остаряване, не и докато бие сърцето ти. Не го карай да пази тишина, не и докато помниш текстовете на всичките му любими песни. Не му се сърди, не и докато е живо желанието да се оплескаш със сладолед. Не го карай да чака, не и докато можеш да тичаш. Не учи детето на “здрав разум”, не и докато си способен да “ограбиш” комшийската джанка.
Детето е живо и те обича, обичай го и го помни. Прави му снимки, рисувай му миналото, припомняй му песните, смей се на шегите му, детето е живо и би направило единственият необходим компромис, детето би ти направило най-голямата възможна услуга – да съжителства в мир с госпожицата и господина, с жената и с мъжа, с майката и бащата, с бабата и дядото в теб…
Онова дете нямаше грижите, които имаш днес. То не работеше за пари, не се омъжваше, не се женеше, не страдаше от любов, не пиеше кафе и не пушеше цигари, онова дете не знаеше колко трудно се стопанисва дом, нямаше идея колко струват х ...