Здравейте, драги читатели!

            Най-после, най-после  конкурсна тема, която така  живително се вля във вените ми, от там в сърцето,  а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че трябва и философски курсове да посещавам. Не, не…  Един път някой да ми улучи темата,  по която мога сладкодумно да разказвам и без курс. Не!

         Къде е този Перперикон, къде е, да  му стисна ръката, а може и да го целуна, но само при условие, че покрай него няма ревниви жени. Не влагам нищо лично в целувките, касаещи диаманти, нищо, освен самите диаманти. Но не ги влагам и аз, а някой друг трябва да ги вложи, т.е. наложи, еее… сложи по мен. Та, знаех си аз, че този Пер има и кон, има и усет към това, как да заинтригува една жена, да разказва. Ако иска поздрави, знае как  - телефона  на лични. Ще се уговорим как да  го поздравя. Трябва дискретност в тези времена все пак. Толкова френско звучи това име Пееер… Даже не френско, а парижанско. Размечтах се. Мечтите обаче, за друг път, ако ми остане време от пазаруване. Сега по конкурсната тема…

         Моят мъж, драги читатели, е трудолюбив човек. Усърдно се труди, прави кариера, защото трябва да поддържа подобаващ обем на парични средства, които аз, красивата му съпруга оползотворявам, с цел повдигане на мъжкия му статус в елитното общество. Боже, как се изразявам само! Прихванала съм от ходенето по коктейли… То, там какво друго да прихвана – магазини няма, приятелките ми и тях ги няма, всички са излъскани, та чак стерилни. И грип не мога да хвана даже. 

        Ето, че моичкият  се връща по късна доба и ми съобщава, че в службата му организират коктейл, на който са поканили видни  партийни лидери, които набират акули. Опс, грешка, пиша и гледам  Дискавъри. Исках да кажа актуални, красиви и представителни лица за партийните си листи. А моичкият е красавец, нищо, че от тази неговата умора не му личи. Но има красива сметка. Хм, може пък и да му се отдаде да  плува в океан, стига е ходил по гьолове разни.  Съгласявам се аз да  го придружа като един ореол, но тутакси поглеждам към кутията си за бижута. Трябва да блестя все пак. А без диамант как да стане... Брокат ли да слагам в ружа си, а? И то не какъв да е, а нов диамант… Моят обаче  нещо не се подосети и ми говори за някаква черна рокля, с диамантени копчета, дето преди  три месеца си я бях купила,  когато майка му реши, че има хрема и легна да чака някаква си с коса да я прибере, та дано оздравеела веднъж завинаги… Е, да де, то само една фамилия да беше ми казала, малкото име да беше уточнила, веднага щях  света да преобърна и да ѝ я доведа. Дано оздравее веднъж завинаги… Но не, и амнезията я хвана чак, като чу предложението ми.  Щяла да си купи витамини и капки за нос. Знаела била името на аптекаря.  За него се сети обаче, щото в мъжки род. Тия номера само пред мъже минават, пред мен – не. Както и да е. Разбра моичкият, че трябва да се поохарчи. Нарисувах му на един лист идеята си (нали вече съм ходила на курс по рисуване и знам разни техники) и го пратих при бижутерите. Щото диамантите, хич да не ми разправят, че са женски работи. Мъжка са.  Аз трябва да се справя с маникюр, тоалет, аксесоари, прическа, грим. С диаманти ли сега да се занимавам? Трябва да ги засенча все пак. Мен ли ще гледат на коктейла основно или някакви си диаманти.

         Успях. В двадесет часа, във вечерта на коктейла бях готова. Червена рокля, черни обувки, черни ръкавици. Русата  ми коса в стегнат кок, Издължени черни мигли да подчертават премрежения ми син поглед. Парфюм… диаманти. Диаманти, подходящи за диамант, разбира се. Айде да видим, какви са тези акули и могат ли да плуват, опс актуални красавци и има ли по-големи от моичкия. И да има, решила съм, с този мой диамантен блясък да направя така, че да няма.

        Е, като си заех, влизам с цялата си диамантена осанка и какво си мислите. Актуалните вратовете си ще изкривят.  Малко ги съжалих, но после ми мина, щото се сетих за свекърва си, която  прилежно си е записала номера на аптекаря  в телефона си, във всички видове тефтерчета, даже и на хладилника виси, само и само да не намеря тоя, на оная с косата,  ако недай си Боже  изтърве  името ѝ. Та, бях готова, ако нещо им се случи услужливо да ѝ го поискам и им го раздам. Само че аз не мога да се занимавам с всички актуални, а само с най, най-актуалния. Шефа, Боса (обут беше, но… този път) или както там да е актуалното му име.  Направих всичко възможно да ме покани на танц. Хубаво. Покани ме. Блеснах в средата на дансинга. Обви той актуалните си ръце около талийката ми, ама… нещо… взеха по надолу да слизат. Ааа, не е познал. Можех да прибягам и да захлюпя леда от шампанското на главата му, обаче щях да разваля и грим, и прическа, и поглед, и всичко. Не си струва. Прошепнах му само, че на отсрещната маса една жена чак очила си сложи, да се вгледа по-добре в огърлицата ми, за да разбере каратите на диамантите. То пък да била неговата. Не, не, че не знаех. Просто произволно се спрях на нея. Отхлаби хватката си. Но реши да ми шепне  на ухо ли, диамантените ми обеци ли  да изследва, за да купи още по-скъпи на жена си, не знам. Аха-аха и ще ги глътне. А, не е познал, да се отърве толкова лесно. Зашептях му аз, откъде са,  разказах колко е дълъг пътят на диамантените обеци към всяко нежно женско ухо. Като намекнах, че за повече справки може да поговорим насаме и на свещи, за да види цялата  пищност на тази скъпоценност.  Тоя отмаля, отмаля ви казвам, от сладкодумието ми отмаля. Та на мен за такива придобивки генетично ми е заложено да разказвам. Дарба. Погалена съм от Оня, ви казвам в това отношение. В цялата тази ситуация, аха най-големият актуален да се свлече от омекване на краката на средата на дансинга,  почти в несвяст и да стане за смях  (такъв силен Бос, Шеф или  няма значение), обаче  аз го изправих на крака. Освестих го, като му обясних, че мъжът ми може да плува, даже е карал курс за спасител и идеално ще се впише във всяка актуална надпревара. Нашичкият от страх да не се изложи ли, от шока при вида на диамантите ли, от трепета за разказа ми на свещи ли, тутакси се съгласи да го включи в надпреварата. Което разбира се, не ми беше достатъчно. Трябваше да има черно на бяло. При което небрежно споменах, че ако иска подробно да изследва диамантите ми, а се съмнява, че вкусът му ще съвпадне с този на любимата, нека я покани  и тя да избере… свещите поне. Знам ли го няма ли някоя алергия към аромати, та пак до свекърва си да опирам. А не… Да се застраховам аз.  До нея – не! При което след десет минути имаше актуален договор с подпис на моя мил и бе включен в надпреварата. А що се отнася до изследването на диамантите. Ще видим. Няма да се опушвам на някакви си свещи сега, да си развалям младостта на кожата. Като му дойде времето ще пратя по мъжа си всички актуални телефони на де що има бижутери. А и  аз нямам време. Достатъчно си губя времето за пазаруване по коктейли.

          На сутринта след коктейла моичкият ми каза, че нямало по-безценен диамант от мен на този свят. Не, че каза нещо ново. Тя мама ме е научила да се ценя…

         Та, скъпи дами, всички вие сте едни безценни диаманти и аксесоарите диаманти  не са женска, а мъжка работа. Ако  мъжете не знаят телефони на бижутери, мога да им ги дам.

         А вие, мъже, хубаво гледайте, като палите клечката  кибрит в тълпата, какъв диамант ще ви се падне, щото има фалшиви.  И хич не се стискайте, ами си купете повече кибрити, и  палете клечки, и хубаво гледайте. Хем и родното производство ще подпомогнете. На актуалните данъци им трябва. Как си я мислите тая работа? Айде за кибрит! Аз трябва да пазарувам все пак…