Диване
ДИВАНЕ
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестник „Ало Айтос” за разпознаване, в ъгъла на кафене, през три квартала от нашият. Тъкмо вече се надявах да е тенекия и се зададе едно чудо, Дешка Дашната – ряпа да яде: огнени къдри върху бялата кожа на едри гърди, навирили муцунки като малки прасенца, из под нежни рамена, а оттам надолу...
Ех-а-а-а, облизвам се аз и аха да се надигна да я посрещна, и красавицата седна през три маси, кръстоса срещу ми кълки-трепач, бутна си две слушалки в ушите и заби нос в модно списание.
Не бях сварил още да изпусна въздуха и оп-пала, срещу ми застана ухилена, почти квадратна пухкавелка:
- Вие ли сте „Уйли”? Аз съм „Снежанка”, приятно ми е. На снимката косата ви изглежда по-черна, но пък носът ви на живо е по-голям. Какво ще ме почерпите – изчурулика, закривайки ми гледката моето фейс-завоевание.
- Каквото си изберете – побутнах към нея менюто и завъртях стола си, та да си разкрия поне 30% от гледката зад нея.
- Как сте, кажете нещо! Толкова сладкодумен бяхте във Фейса и толкова очарователен, с вашите предпочитания към душевно възвишените и интелигентни жени! А стиховете ви...нямам думи. Очаровахте ме и ето ме тук – продължаваше да чурулика пухкавелката, а аз вече мислех как да се измъкна от ситуацията, но не стана нужда.
Тъкмо се зададе сервитьорката и рижавата красавица прибра списанието, свали слушалките, стана, приближи се и като постави ръка на рамото на сътрапезничката ми, ласкаво издума:
- Хайде, Танче, няма смисъл, всичко е ясно!
Ето в този момент и на мен ми стана ясно, че съм едно диване, ама на степен, даже по-голяма от ента.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados
Докара ми усмивка, въпреки дъждовното време навън. Остани си със здраве и все така хубаво да пишеш!