Джейн
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, че не искаме да изтръгнем от себе си. Тя ни дава възможността да посрещнем следващия ден, да го превърне в още едно парче от фантома на миналото. С всеки изминал ден ние изграждаме този дух, правим го все по-обсебващ и ни става все по-трудно да живеем в настоящето, а в бъдещето - невъзможно. Склонни сме да надстрояваме, да укрепваме призрака от изминалия живот, но не и да се опитаме да го спрем, да го погребем, защото той е част от нас и ако все пак го хвърлим в пръстта, ще погребем и част от себе си.
Точно това се случваше с Джейн. Тя пътуваше често, сменяше дома си за толкова кратко време, че съседите й дори не разбираха за нея. Беше потаен човек. Целеше да не събира вниманието върху себе с ...