Добрият човек отива на гости
Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближаващото се поредно село.
На пустия мегдан, пред разбития подслон на спирката, чакаха две мургави момчета. Автобусът спря вдигайки облак прах. Когато вратата се отвори, едното пъргаво се качи, даде точни пари на шофьора и тръгна по пътеката между седалките като наблюдаваше пътниците насядали от двете му страни с крайчеца на окото. Отиде до края, завъртя се, тръгна обратно и спря при седалката на добрия човек. Хвана се за металната ръкохватка отгоре на седалката, наведе се към прашния прозорец, махна няколко пъти на изпращащия го приятел и като се отдръпна назад, погледна стареца с черните си като маслини очи и попита с молещ глас:
- Може ли да седна при тебе, дядо?
- Сядай, юнак! - усмихна се добрият човек: - За къде пътуваш?
- За града! - отговори мургавото момче.
- И аз съм тръгнал на там да занеса армаган на внучетата. - и като намести голямата чанта между краката си, за да направи място на младежа, додаде: - Бабата цяла вечер не мигна докато го приготви.
- Много хубаво, дядо! - отговори младежът и се отпусна на седалката притваряйки очи.
Автобусът потегли и започна пак танца си по надупчения асфалтов път. От напредналите години и от клатушкането изнурения селски човек заспа. В съня си видя миловидните лица на внучетата около себе си, които усмихнати протягаха ръце към него. Той отвори ръце да ги прегърне и им заговори:
- Ой на дядо малките! Вижте дядо какво ви носи! Чакайте, дядо и бонбони ще ви купи! - и посегна за портфейла в задния джоб на панталона.
В този момент се събуди. Автобусът беше спрял на мегдана на следващото село. Мургавото момче до него го нямаше, а грубата селска ръка стоеше на празния джоб. в който беше портфейла.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Здравейте! Произведението не отговаря на условието на конкурса за дължина. То надвишава допустимите 1800 знака. Моля, редактирайте го до позволените 1800 знака или в противен случай, като модератор на предизвикателството, ще се наложи да го декласирам.
-
Бих искала да подкрепя тезата, че хората от село са по-добри и по мили .
В никакъв случай не ги деля на “селяни” и “граждани” в смисъл , който ги дискриминира по някакъв начин . За мен лично хората от село живеят един прекрасен живот, изпълнен с чист въздух , не толкова стрес и забързано ежедневие , а и понякога - красива природа . Лично аз искам да стана “селянка “ някой ден и Искрено завиждам на живота, който тези хора живеят. Да, няма възможностите , които предала големия град , но за мен чистия въздух и спокойствието са на първо място . И за това разбирам и автора защо се е отнесъл така и не мисля , че трябва да бъде нападан за това
Всичко е много относително , няма смисъл дори да се спори на тази тема -
Драга, Станислава, не желая да влизам в полемика и затова толкова късно внасям малко пояснение, че не деля хората на селяни и граждани. Това е видно от зречението ми по долу:
-
Аз не деля хората на село и град, "почти" - що си мислиш, че в града са по-злобни и лоши ли? А оня разказ за пазара? Че русата засукана девойка, дето го метнала с кг - нали от село е дошла у градО да продава? А Андрешко? Клишета, тарикатите са навсякъде, където има будали!
-
Благодаря ви, момичета, за взетото отношение по написаното от мен.Драга, Станислава,вместо дядо Иван, дядо Драган, дядо Стоян и т. н., представих възрастните хора в обобщаващ образ - Добрият човек!Възрастния човек е преминал през всички перипети на живота и накрая му трябва малко топлина и обичта на близките му. В него завистта и злобата са почти на нула, особено ако е от село. Дано да срещнеш такива хора, за да се увериш в моите думи!Поздрави и успех във всички начинания, и не бъркай добротата с наивността и глупостта!
-
Кое му е доброто? Наивността и глупостта ли?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
