САЩ

Сторм сити

Преди един месец и два дни

6,50 ч.

  Кано Матели пристигна след тричасов полет.

  Слезе на аерогарата в този град. Превъртя стрелките на ръчния си часовник с два часа напред, за да се установи на местното часово време. Насочи се към изхода. Близо до него, видя едно гише на фирма Аламо за коли под наем. Плати с кредитна карта и веднага получи ключовете от служитеката за един автомобил Форд фюжън. Той излезе пеша от летището, заобиколи го и видя наредени в редица паркирани автомобили в гаража на фирма Аламо. Съзря Форд-а и натисна дистанционното за да го отключи. Отвори вратата, качи се вътре и въведе в Джи пи ес навигатора марка Том Том адреса на Роба Секюрити. На екрана се показаха картата, дестинацията и отдолу разстоянието – двадесет мили.

  Кано запали двигателя и подкара колата. След тридесет минути /точно в осем часа/ спря колата на стотина метра от сградата на Дейли Секюрити. Изгаси двигателя и започна да разглежда. Като опитен разследващ веднага му направи впечатление строгият пропусквателен режим на достъп и контрол на влизащите служители.

  Всеки от тях спираше на служебния паркинг пред сградата и слизаше от колата си. Насочваше се към портиерното помещение, показваше служебна карта на портиера и поглеждаше в анфас към един матов екран за фейс контрол.

  Матели го заинтригува този факт.

  Инспекторът започна собствено разследване, като не се довери и не се свърза с колегите си от местната полиция, защото не искаше те да разберат за обекта на разследването му.

  До вечерта той разбра, че фирма Роба Секюрити е параван и зад него се крие и помещава охранителна фирма Дейли Секюрити.

  Матели си припомни, че тази фирма охраняваше имението Парк вю резиденс на господин Дейвид Бронксли и неговата яхта Магнитолиа.

  Инспекторът си постави задача да потърси връзка с някой от работещите там служителите.

***

САЩ

Сторм сити

Преди един месец и един ден

17,00 ч.

  Точно в седемнадесет часа, на втория ден от разследването, инспекторът стоеше прав и облегнат на Форд-а си на най-отдалечената част от паркинга пред фирмената сграда; беше паркирал до един бял джип Лексус. Матели наблюдаваше с интерес излизащите служители, след като им беше привършил работният ден.

  Алармата на Лесксус-а присветна два пъти. Чу се и шум от моторите отключващи вратите. Към джипа се приближи един мъж облечен с кафяв костюм и със очила.

– Извинете, тук ли работите? – попита го Кано и извади от вътрешния джоб на сакото си служебната карта. Показа му я и допълни. – Инспектор Кано Матели.

Инженер Конрад Грей отначало се зачуди защо го спират, но след като инспекторът му разказа, че води разследване за убийство и отвличане се съгласи да отговори на въпросите му.

– За коя фирма, работите? – зададе въпрос Кано.

– За Роба секюрити.

– Не лъжете! За Дейли Секюрити работите. Ако пак излъжете на втория въпрос ще ви арестувам! – заплаши го той. – С какво се занимава тази фирма?

  Този път Конрад отговори и обясни с няколко изречения дейността й. Чрез сателити записват аудио и видео и следят лица и хора; предимно бизнесмени. И той, като системен оператор, следи за проследяването и идентифицирането на маркирани с чипове от фирмата обекти.

  Инспектор Матели го помоли да се опита да направи копие на записаните от него разговори, ако е възможно, защото те биха спомогнали за разкриването на отвличането на господин Дейвид Бронскли и неговото безизвестие.

  На Конрад Грей веднага му присветна, че това може би е името на обект Алфа три, чийто сигнал изчезна преди четири месеца. Инженерът обеща на детектива, че ще направи каквото може за да презапише разговорите, но при едно условие. Ако се окаже, че дейноста на записваните лица е законна той ще изтрие записите веднага, след като инспекторът ги прослуша.

  Кано прие условието на служителя. Извади от джоба на сакото си една визитка и я подаде напред. Конрад Грей не я взе – само я погледна и веднага запамети цифрите от изписания клетъчен телефон.

  Инспектор Матели се настани в един мотел на три мили от града и зачака обаждането му по мобилния си телефон.

  Цели три дни Кано не получи очакваното позвъняване от инженер Конрад Грей. Затова се обади на Гари Диксън, шерифа на град Сторм сити, който му каза, че търсеното от него лице е обявено за федерално издирване след като съпругата му Моли Грей е декларирала, че той не се е прибирал вкъщи от два дни.

***

Ню Йорк

11,20 ч.

  След като напусна пределите на имение Роуз гардън и вече седнал в лимузината си Вези кръстоса крак върху крак, сложи длан на дясното си коляно и се замисли.

„Правилно ли постъпих? Какъв ли ще е отговорът на бретера Ричард Стоктъм на моето решение да дам диаманта... който не знам къде е и тези инвестирани пари... които също не знам в коя банка са за свободата на баща ми? Невъзможно е да се допитам до някой приятел. Кажа ли на Тики и Стивън ще ги вкарам в огромни неприятности. Дори, мога да застраша живота им. Не, на тях няма да кажа. Ще кажа всичко на майка ми и ще се посъветвам с нея. Тя може да пази тайна.”

Изведнъж смартфонът му иззвъня.

Беше го оставил да лежи на кожената седалка на колата.

Той го вдигна с лявата ръка и погледна надписа „Полиция Ню Йорк – 21 дистрикт”. Натисна тъчскрийна и прие разговора:

– Да!

– Обажда се полицейски инспектор Кано Матели от дистрикт 21. Търся господин Вези Бронксли.

– Аз, съм! – отговори той.

– Имам лоша новина. Вашата приятелка Деамира Сентоса е намерена мъртва в апартамента си на 51-та улица.

– Как така, мъртва!?

– Трупът й е открит от чистачка, която повикала полиция. Да знаете нещо по случая?

– Нищо не знам! – учудено възкликна Вези. – Тя ми е... беше бивша приятелка. Не съм я виждал повече от три месеца.

– Нашата полицейска система за идентифициране и позициониране на повикванията отчита, че воденият помежду ни разговор е от покрайнините на града. Не се намирате далеч от управлението ни. Бихте ли дошли при мен за да дадете показания?

– Ще дойда в четвъртък с адвокат. Сега ще летя за Ница.

– Елате в 21 дистрикт, единадесет часа. Търсете инспектор Матели.

– Добре! – съгласи се Вези и натисна сензора на екрана за край на разговора.

„Кой ще иска смъртта й? Дали е поради някоя сделка с имоти? – се запита той. – И да се е провалила, да е сбъркала... не ми се вярва затова да я убият. Това не е възможно. Може би има нещо друго, за което аз не знам.”

Младият Бронкли не се досети, а и не можеше да знае, че тези които я бяха убили, бяха подхвърлили на местопрестъплението веществени доказателства с цел да го уличат за смъртта й. Като косвен доказателствен материал за смъртта на Деамира от полицията се сочеше и отправената писмена заплаха от нея чрез изпратения имейл до господин Вези Бронксли.

  Някой искаше да го натопи за убийството и да му създаде огромни проблеми и те скоро настъпиха за него.

***

Ню Йорк

13,00 ч.

  Частният детектив Биг Джим дръпна един стол и седна срещу неговия клиент.

  Посетителят на детективската кантора беше седнал на кожен диван и кръстосал крака.

Джим отвори една червена папка която държеше в ръце и започна да докладва.

– Господине, открих любопитни неща за стария Стоктъм. Роден е в Сингапур от майка британка. Баща му никой не знае кой е! Сега, поддържа две любовници както и голям брой сексуални партньорки. Обича да малтретира жени и момичета – според думите на известната съдържателка на публични домове мадам Розали, която разпитах подробно и на която дадох за тази информация две хиляди долара... които, надявам се, ще ми възстановите?

– Да! – кимна с глава мъжът.

– Емигрирал в Америка. На двадесет и шест годишна възраст е бил обвинен в присвояване на пари и е избягал от правосъдието на щата Ню Йорк в друг щат, за да има време да го предотврати. Времето му е стигнало защото... доказателствата по делото безследно изчезват и след време обвинението е било снето. Според разпитаните от мен лица той участва в нещо окултно и някой предполагат, че е масон. Женил се е два пъти. Имал е допреди двадесет години бракове с две съпруги в градовете Чикаго и Ню Йорк. В брачния регистър е вписан като разведен. Много е труден за проследяване и фотозаснемане. Не успях нито веднъж да го щракна! Много добре го пазят от една охранителна фирма. Не можах да узная името й.

– Дейли Секюрити – помогна му младият господин. – Стой далеч от тях.

– Да, разбира се. Второ... господин Тито Симеоне е човек с голямо влияние сред тъмните структури. Практически е неоткриваем и никой не знае къде живее. Колегата от ФБР ми каза, че досието му е чисто и не е разследван никога. Според гангстерите, някои от тях разпитах, е глава на мощна италианска фамилия, но не можаха да потвърдят дали е свързана с мафията. И той е невъзможно да бъде проследен и фотозаснет. Трето... за търговеца господин Самюъл Смит има само положителни отзиви. Никой не спомена нещо криминално за него. Нали, тази задача ми възложихте господине?

– Правилно си ме разбрал – отвърна седящият. – Продължи!

– Добре, господине! – съгласи се детективът и прелисти нов лист в папката. – За господин Майкъл Стоун, който живее в Ел Ей... около него също няма нищо криминално. Невъобразимо богат е! Има собствена социална мрежа, отглежда ананаси, банани и говеда в Северна и Южна Америка. Притежава енерго-разпределителни дружества. Чисто му е досието и няма нищо криминално около него. Четвърто... англичанинът Чарли Перкинс живее постоянно в Лондон но семейството му се е установило в град Саутхемптън. Това е един от десетте градове разположени в окръг Съфолк на около осемдесет мили от Ню Йорк в източната част на Лонг Айлънд. Той често организира благотворителни партита и подпомага финансово някои щатски университети. Има къща там и живее в нея. За господин Лайънъл Дикси... компютърният и софтуерен гуру. За него мога да говоря много. Хакерите които разпитах са убедени, че неговата фирма която е една от водещите за антивирусен софтуер и софтуерни приложения предназначени за предпазване и отстраняване на компютърни вируси и други злонамерени програми при персоналните компютри е създала и злонамерен софтуер. Той се инсталира на компютъра ни без наше знание,  чрез измамни връзки или изтегляния които се представят като нещо привлекателно и следенето ни с този злонамерен софтуер става възможно. Задачата на всеки антивирусен софтуер е да предпазва компютъра като постоянно следи файловете, които се изпълняват и отварят за възможни заплахи. Но неговите прецизно насочвани зловредни програми, чрез различен алгоритъм на сканиране, проникват практически във всеки наш компютър. Проследяват и записват... когато се логнем в Интернет, всичките ни имейли и незаконно проникват... където си поискат. Традиционно фирмата му краде лични данни, които продават. Има съмнения, че саботират корпоративни и правителствени компютърни системи. За господин Йохан Каас... също нищо криминално не открих. Живее в обикновена къща. Има хотели в САЩ, Аруба, Доминикана, Кюрасао и Антилите. Притежава десетки минни компании добиващи редки метали и диаманти.

– Доволен съм от свършената работа – удовлетворително каза възложителят на разследването. – Надявам се, скоро, да ти кажа още пет имена и за тях искам да направиш проучване.

    – Добре, господине! – отвърна частният детектив и затвори папката. – Ако с това съм Ви помогнал? Друго не е възможно да се научи.

– Знам... знам – повтори думата бавно клиентът му и извади от джоба на шлифера си марка Джанфранко Фере три пачки от стодоларови банкноти. – Доплащам ти остатъка от договорената сума в брой. Нещо против?

– Не господине. Пак заповядайте!

  Стройният мъж стана от дивана, оправи шлифера си, закопча отпред двете копчета и се запъти към вратата. Частният детектив Биг Джим сръчно му подаде папката с документите от разследването. Мъжът я взе и излезе от вратата на кантората.

  Клиентът на детектива така и предполагаше. Господин Ричард Стоктъм беше прояден отвътре от хитрина, подлост и наглост.

***

Ню Йорк

13,30 ч.

  Къщата в която живееше господин Вези Бронксли беше построена на равен и зетревен квадратен парцел с площ от шест декара, ограден с висока бетонна ограда. Тя беше разположена в средата на мястото; около нея имаше петдесетметрова полоса от окосена трева, която предоставяше отлична видимост на наблюдаващите дежурни охранители. Те следяха всяко движение на хора и животни на монитори инсталирани в къщата на портиерната, където се бяха разположили. Върху билото на оградната стена бяха инсталирани охранителни камери, сензорни датчици за движение, лазерни топлинни детектори, датчици с инфрачервени лъчи и шокови детектори. Всички те бяха инсталирани и поддържани от охранителна фирма Дейли Секюрити, която се грижеше за безопасността на Вези и за неговите гости. Данните от тази охранителна електроника дистанционно се следяха и записваха от специалисти и инженери в непрекъсната сателитна връзка.

Нашумелият Нюйоркски интериорен дизайнер с арт псевдоним Тути Тутини заедно с неговия интимен индийски приятел архитекта Зоко, преди една година, преустройха и декорираха къщата и парцела изцяло в новия фешън стил „Шоколад, капучино и кадифе”. Топлите шоколадови цветове в които бе боядисана къщата, отвътре, идеално паснаха на старата сграда която бе построена в средата на миналия век. Спалнята на Вези и скритият будоар към нея, бяха декорирани в меки кадифени кафяви нюанси в цвят шоколад, капучино и кадифе и се допълваха с останалия интериор.

Заслугата за това беше на майка му Беатрис Бронксли която живо се интересуваше от всички модни стилове в архитектурата и дизайна и горещо препоръча на сина си да извърши освежителен ремонт на старата сграда; Вези Бронксли я придоби по наследство от неговия дядо, по бащина линия, в запуснат и недотам поддържан вид. Като истински любящ син той се довери на предложението на майка си и се съгласи тя да бъде реновирана от двамата архитекти.

  В средната част на тази масивна двуетажна постройка по препоръка на Беатрис, Тути и Зоко бяха проектирали и изградили две „паник” стаи с бронирани стени, под и таван; находящи се до мастърс бедром и до библиотеката на първия етаж.

  След като видя резултата от ремонта на къщата на сина й, госпожа Бронксли изказа похвала на дизайнера и архитекта за добре свършената работа и обеща да ги препоръча на нейните приятелки и познати в Европа.

  Две бивши барети от руските специални служби Витя и Павлик седяха от тридесет минути в паркиран на 372-ра улица стар сив Шевролет Миниван; недалеч от желязната входна врата на къщата на господин Вези Бронксли.

Ванът беше нает седмица назад от единия от тях Павлик с подправена шофьорска книжка и веднага беше оборудван от него с уреди за нощно виждане и проследяване. В кабината на вана се разнасяше уханието на прясно изпържени пирожки с кайма, яйца и зелен лук, които те бяха поставили в рециклиращ се полиетиленов плик.

  Витя и Павлик сладко похапваха от пирожките; държаха в ръцете си и пластмасови чаши пълни със сок от бреза. Наливаха го от метален термос.

  Двамата мъже наблюдаваха всички влизащи и излизащи обекти и подслушваха всички джиесем позвънявания; бяха хакнали близката клетка на мобилния оператор и така прослушваха всички провеждащи се разговори.

Наблюдаващите се сменяваха всеки ден на дванадесетчасово дежурство с техните колеги – бившите спецназ Саша и Митя. Задачата им беше да следят влизащите и излизащите лица през вратата на имението. След приключване на дежурството им всички дежурящи въвеждаха в компютър часовете за: – започване, приключване и смяна на охранителите в портиерното на къщата; графикът на кетеринг фирмата която доставяше храна; кога си тръгваше помощният персонал; кой отговаряше и на какъв интервал от време проверяваше охранителите. Всички спецназовци записваха тези данни във файлов сървър находящ се в офиса им който беше разположен близо до руския ресторант „Катя“ в Брайтън бийч. На този сървър беше инсталирана програма за проследявяне и следене „Спай ейджънт 10“ – използвана допреди една година и от руските тайни служби за държавна безопасност.

 Тази голяма колекция от компютърни файлове те запаметяваха в папка наименувана „Млад късметлия“. Наблюдаващите правеха и снимки, които също прикрепваха към този файл, с дигитален фотоапарат свързан с безжична криптирана връзка през Джи пи ес система към сървъра в офиса им. Тези от спецназовците които не дежуряха обработваха постъпилите данни в офиса.

  Програмата „Спай ейджънт 10“ анализираше новопостъпилите оперативни разработки, сравняваше ги с въведената информация и показваше варианти и обобщен резултат за преодоляване на противника – къде са слабите места на охраната на къщата и къде имаше най-голяма вероятност руснаците да я преодолеят.

  За бившите барети от руските специални служби не беше трудно да открият пролука в охраната на къщата на младия Бронксли и да я пробият; за това бяха обучени и можеха винаги бързо и точно да изпълнят такъв род задачи.

  След седем дни денонощно наблюдение бившите спецназовци откриха слабости в охраната и с помощта на компютърна програма „Спай ейджънт 10“ се подготвиха да я преодолеят. Те бяха перфектно подготвени за това – бяха минали обучение в една от най-добрите школи в света руската.

  Според много медии в световен мащаб на първо място са израелските специални части; второ място делят американските, руските и британските. Френските и германските специални части са на трето място. Това, според медиите, са и световните лидери при антитерористите в света.

  Седящите мъже в стария сив Шевролет Миниван на 372-ра улица очакваха лицето от файла наименуван „Млад късметлия“ да се прибере от Дисни Уърлд Орландо, днес следобяд.

***

Ню Йорк

15,00 ч.

  Руснакът вдигна пистолетния си арбалет с дясната ръка. Извади от колчана с лявата ръка една стрела с кръгъл и масивен връх в който имаше акустична звукова капсула. Постави я на тетивата и се прицели към стъклопакета на градинския френски прозорец на къщата, зад който стоеше прав охранителят Боби.

  Той с недоумение погледна към него и каза на глас:

– Не се надявай стрела да пробие това бронирано стъкло! – извади пистолета си Глок, зареди го и свали предпазителя.

  Похитителят изстреля стрелата. Чу се шумът от летежа й, преди да достигне гладката повърхност. Акустичната капсула се взриви и от звуковите вълни стъклото се напука на малки парчета наподобяващи частиците на счупено автомобилно стъкло. Те се задържаха да не паднат защото брониращият безцветен филм ги задържаше; задното стъкло на стъклопакета също се беше напукало.

  Руснакът бързо извади от колчана права стрела с титаниев връх, зареди отново арбалета и стреля. Стрелата лесно проби брониращия филм и се заби между първото и второто ребро на бодигарда Боби дълбоко в гърдите му. Той изпита ужасна пронизваща болка, сгърчи се и бавно се свлече на пода на колене.

– Копеле... – успя да каже.

  Други двама от похитителите бързо извадиха ножове. Промушиха ги между напуканото стъкло и изрязаха безцветния филм по крайщата на френския прозорец на къщата. Той се свлече надолу заедно с полепналите по него напукани малки стъклени парчета.

  Четирима спецназовци минаха пеша през отворилото се пространство и се насочиха към клекналия и извиващ се в конвулсии охранител.

– Арбалет! – потупа уреда с ръка нападателят който стреля с него по падналия охранител и се ухили ехидно.

– Пистолет... – отвърна му Боби, вдигна ръката в която стискаше оръжието си и изстреля два куршума в гърлото под брадичката му защото забеляза, че е с бронежилетка.

Онзи падна покосен на гръб. Изхърка някакви неразбираеми думи и спря да мърда.

– Гад! – извика на руски един от спецназовците. Извади деветмилиметров пистолет Макаров от кобура и стреля два пъти в гърдите на Боби.

– Да ти го начукам... – успя да изхрипти бодигардът и падна по гръб.

  Чул изстрелите към всекидневната се затича собственикът на къщата Вези Бронксли. Той видя застаналия прав похитител с оръжие в ръка, хвърли поглед и към другия лежащ в локва кръв нападател. Вместо да се насочи към спасителната за него в момента паник стая Вези се затича към неговия бодигард.

– Боби! – извика и застана на колене. Наведе се напред и подхвана падналия на земята телохранител зад раменете. – Какво направиха с теб приятелю? – Той погледна кървавите рани на гърдите му и изкрещя: – Някой да повика 911... чувате ли 911!

– И аз съм... твой приятел – тихо отвърна Боби и се отпусна в ръцете му.

– Къде по дяволите са лекарите? – продължи да вика Вези и повдигна раменете му.

Той не чу как и последният нападател премина през френския прозорец и се приближи зад него.

– Няма за какво толкоз да му се косим на живота и без това няма да се измъкнем живи от него – каза той и стовари един приклад на автомат Калашников в главата му.

  Бронксли се строполи на земята и изгуби съзнание. Двама от руснаците веднага го хванаха за ръцете и започнаха да го влачат по пода. Преминаха през коридора, излезнаха на двора и продължиха да го влачат за ръцете; по същия начин както се влачи умрял добитък. Други двама хванаха за ръцете трупа на убития техен колега и започнаха да го влачат следвайки ги в двора.

  Всички похитители влачеха тела на мъже и всичко това се случваше в двора на къщата и покрай портиерната сграда.

  За жалост никой не излезе оттам да им попречи. Охранителите Понти и Монти лежаха неподвижно вътре.

  Те бяха парализирани и зашеметени за около един час, но за техен късмет бяха живи. За съжаление, те не можаха да окажат никаква съпротива на новата израелска пушка стреляща с високочестотен парализиращ импулс.

  Бившите спецназовци отминаха портиерното помещение влачейки двете тела и през желязната врата на оградата стигнаха до тротоара и до паркирания на улицата стар сив Шевролет. Бяха спрели на това място – защото тук охранителните камери, разположени върху оградата на къщата, нямаха видимост. Двама от похитителите вдигнаха и набутаха във вана тялото на собственика на имението и тялото на убития им боен другар.

  Третият от тях затвори плъзгащата странична врата. Четвъртият похитител седна зад волана на Шевролета, натисна силно педала за газта и той потегли с висока скорост по 372-ра улица.

***

Ню Йорк

15,15 ч.

  Стационарният телефон на бюрото на инспектор Кано Матели иззвъня. Той го вдигна и каза:

– Да!

– Инспекторе, обажда се дежурният сержант. Постъпила е информация за отвличането на лицето Вези Бронксли.  

– От къде са го похитили?

– От неговия дом на 372-ра улица. Обади се един от охранителите на име Монти. Друг охранител е прострелян. Откаран е с две огнестрелни рани в болницата. Засега е жив.

– Какъв е адресът? – попита.

– Вижте постъпилата информация на компютъра си в папка произшествия. Нашата полицейска програма вече конвертира проведения от мен гласов разговор с охранителя и всички думи може да прочетете като текст. Може да го отпечатате инспекторе, ако сметнете за необходимо.

– Обадете се на дежурния криминален екип. Да ме чакат в гаража! – уточни Матели и затвори телефона.

Инспекторът реши бързо да излезе от офиса и затова внимателно погледна на монитора адреса на местопрестъплението с цел да го запамети, без да го отпечатва като текст.

– 19029, 372-ра улица, север – прочете на глас.

„Не им върви на фамилия Бронксли. Първо, безследно изчезна след отвличане бащата Дейвид. Сега са отвлекли и сина му.   Трябва внимателно да разпитам охраната на имението – си помисли той. –  Какво ли са направили Бронксли и на кого? Този път ще разплета загадката.”

  Той излезе с бърза крачка от офиса и се запъти към асансьора.

  След минута беше в гаража където видя криминалистите от дежурната група на дистрикта по разкриване на отвличания да сядат в служебните си автомобили.

  След известно време инспекторът и групата пристигнаха на местопроизшествието.

  На дървен стол до вратата на портиерната седеше охранителят от фирма Дейли секюрити Монти и пиеше от пластмасова бутилка изворна вода. Главата го болеше. Ръцете му леко потрепваха. Езикът му беше вдървен и изпитваше необяснима сухота в устата си.

– Ти ли си, единственият жив герой от охраната? – попита го Кано Матели, след като се доближи до него.

– Аззз... и Понн... ти... е там – запелтечи той.

– Ще можеш ли да говориш? – иронизира го инспекторът.

– Мммо... га.

– Изненадаха ни. Бяха с маски и не видях лицата им. Така ли ще ми отговориш, ако те попитам какво стана?

– Дааа... – провлачи думата охранителят.

„Този, сигурно е поразен от пушка стреляща с парализиращ импулс. Къде е спал... та не е видял нападателя? Кой ги назначава тези на работа? Заплатата им сигурно е двойна на моята, работата петорно по-малко” – се запита наум той и повдигна вежди.

  Инспектор Матели изгледа как охранителят седеше вдървен на стола и с бавни стъпки тръгна към къщата. Забеляза кръв и следи от нея по алеята на двора. Заприличаха му на диря от влачене на кървящ човек. След беглия опит да разпита и другия парализиран охранител Понти – той също пелтечеше и бе неадекватен, Кано се отказа и влезе в къщата на отвлечения господин Вези Бронксли.

  На пода във всекидневната се виждаше голямо петно кръв и следи от влачене на кървящ човек стигащи до изходната врата на къщата.

– Защо собственикът не се е скрил в паник стаята? Защо е позволил да го отвлекат? – попита той агент Гарет от ФБР, който пак го беше изпреварил на местопрестъплението.

– Здравей, Кано! – подаде му ръка той. – И това отвличане с опит за убийство на бодигарда на господин Бронксли ще доведе до задънена улица. Едва ли ще разкрием всички похитители... само по една кръвна проба ДНК на един от тях.

– Радвам се, да те видя!

– Може пък, кръвта да е на някой друг? – предположи агентът и пое подадената му ръка.

– Тогава, защо са го влачили? – отвърна му с въпрос Кано. – След като разпитам бодигарда, когато дойде в съзнание в болницата, тогава ще имам готов отговор.

– Според мен, този бодигард е стрелял по някого с този Глок – каза и посочи пистолета и две гилзи на пода. – За да не оставят следи нападателите сигурно са взели ранения.

– Да, може би. Аз мисля, че е убит. Ранен... никой не влачи по земята. Прихващат го под раменете – предположи Матели и започна да размишлява:

„Какво имаме дотук. Отново фамилия Бронксли е нарочена. Младежът са го отвлекли, също като баща му. Дали са го убили? Не мисля да са го убили. Значи, търсят нещо или искат той да им даде нещо. Но, какво? Охранителите от фирма Дейли Секюрити яко са се издънили. Момент... това са Дейли Секюрити!? Там работеше Конрад Грей който безследно изчезна след като ми разказа за проследяванията на хора и бизнесмени. Има ли връзка с тези богаташи господин Дейвид Бронксли? Той безследно изчезна. Днес отвлякоха сина му. Да! Явно има. Кои са тези?”.

  Огледът на местопрестъплението от криминалистите приключи.

  Инспектор Кано Матели побърза да излезе от къщата и се насочи към колата си. Запали двигателя и потегли в посока към дистрикт 21.

              © Д. Сираков 2021 © Copyright                                                   КРАЙ ГЛАВА  5 ОТВЛИЧАНЕТО НА ВЕЗИ