6 глава
Измина един месец от както Елизабет се нанесе в Ню Йорк и почти два след срещата ѝ с Дрю. Фирмата ѝ ,, Финансов анализатор - Елизабет" ЕООД беше новосъздадена, като точно в този момент тя държеше документите, доказващи това. Беше горда със себе си. Щеше да положи много усилия, за да се развие, да създаде редовни клиенти и да утвърди името си на пазара. А сега вървеше по Пето Авеню с бодра крачка, отивайки към жената, която беше нейната опора през последните две години. Това беше доктор Морийн Хувър, специалист психолог. Елизабет се беше свързала с нея, когато усети безутешни мисли за окончателен край на живота си. От всичко, което бе достигнала до момента, дори и след откриването на собствено предприятие, с това, че се бе свързала с Морийн се чувстваше най-горда. Без нейната помощ щеше да се умъртви, без капка съжаление, защото чувстваше живота си като черна бездънна яма, пропита с изтезания. Свързваше се тайно с нея в продължение на три години и заедно измислиха плана ѝ за бягство от онова имение, от онези хора, които стъпкваха мнението и честта ѝ безброй пъти. И бе благодарна! Адски благодарна за невероятния шанс, който ѝ бе даден. Краката ѝ я отведоха до кабинета на доктор Хувър и пъргаво влязоха в него. Седна на стол в чакалнята и след по-малко от пет минути бе повикана вътре. Това не беше първата им среща лице в лице. Този сеанс бяха провели още в началото на нейното пристигане и беше изпълнен с твърде много емоции. Елизабет се чувстваше щастлива и смело твърдеше пред спасителката си, че тя е главната героиня, която ѝ е показала пътя към щастието. Сеансът им продължи един час, в който обсъждаха новозапочнатия бизнес и неспирните кошмари на пациентката.
Шест месеца след започването на бизнеса си, Лизи бе натрупала богат опит, доста голям брой от редовни клиенти, утвърждаваше името си сред конкурентите и процъфтяваше.
Бяха минали осем меса след запознанството на Дрю с Елизабет, но въпреки изминалото време, той се чувстваше така сякаш е било вчера. Усещаше топлото ѝ тяло до своето, разпилените тъмни къдрици между пръстите му, горящия ѝ поглед, топлите ѝ нежни ръце и всичко това не му даваше мира. Ядосваше се, задето една такава случка продължава да го преследва, въпреки непрестанните му опити да спре да мисли за нея. Това не бе присъщо за него и не знаеше как да се справи с мислите си. Върна се отново към рутинното си поведение - секс, работа и вечеря всяка неделя у сестра му. Но всеки път щом видеше друго женско тяло, на неговото място в погледа му заставаше това на жарката брюнетка. Джогингът тази сутрин се надяваше да му се отрази добре и да се отърси от размишленията си, но звънът от телефона му го разсея. Извади мобилното устройство лениво от джоба си, погледна екрана и вдигна:
- Ало, Джейкъб.
- Здравей, Дрю.
- За какво се е сетил любимия ми зет днес? -каза той с широка усмивка, разляла се на лицето му
- Имам нужда от малка услуга.
- Ако Емили е направила нещо, за което искаш да я убиеш, знаеш, че ще ти помогна и без да ме молиш. - пошегува се Дрю.
- Ха-ха този път ще ѝ се размине. Имам нужда от нов финансов анализатор, тъй като предния се пенсионира. Чух за жена, която набира популярност в сферата и те моля да я провериш от мое име.
- Как се казва фирмата?
- ,,Финансов анализатор" - мисля, че беше. Намира се на улица Рейдж.
- Добре. Ще я проверя до няколко дни и ще се свържа отново с теб, за да ти дам нужната информация.
- Благодаря, Дрю. Много го оценявам.
- Следващия път давам заявка за сочна пържола на вечеря. -засмя се той.
Разговорът им приключи и високата мъжка фигура продължи джогинга си надолу по алеята в парка.
След няколко часа той се намираше в офиса си на Пето Авеню, разлиствайки документи за адвокатската кантора, която управляваше - ,,Drew". Приключи с документацията и се зае да направи проучването по молбата на Джейкъб. Трябваха му две минути, за да намери статия за процъфтяващата фирма и да види искрящите очи, които се взираха в него, докато потъваше дълбоко в притежателката им. Дъхът му секна. На бързи обороти потърси телефонния номер, записа го в телефона си и позвъни. Сигналът, уповещаваш предаването на обаждането в неговото съзнание траеше цяла вечност. След второто позвъняване от другата страна на линията се чу медния ѝ глас:
- Добър ден! Свързахте се с предприятие за финансов анализ. На телефона е Елизабет.
В ушите на Дрю гласът звучеше толкова познат и сладък. Плановете му да приключи с това по телефона се превърнаха в желанието да си уговори среща на живо в нейния офис.
- Добър ден! Кога е удобно да се срещнем?
- След два дни, към три и половина, устройва ли Ви?
- Идеално! До скоро, тогава.
- А кое име да запиша за срещата ?
- Телефонният ми номер е достатъчен. - каза меко Дрю.
На Лизи това ѝ се стори странно, но знаеше, че съществуват всякакви хора, затова само отвърна:
- Добре. Ще Ви очаквам. Лек ден!
- Лек ден!
Сърцето на Дрю не можеше да успокои своя ритъм. Надпреварваше се с изтичащото време до срещата им и мисълта, че тя щеше да бъдес лед два дни го подлудяваше. Желаеше да я види сега. Да я вкуси. Да я целуне. Да си припомни колко добре тялото ѝ пасваше по неговото. И най-важното за него от всичко - да види дивия неутолим плам в прекрасните ѝ очи, които бяха доказателство за силната ѝ борбеност. Заставяше се да се върне към документите, които очакваха неговото внимание, но мислите му не успяваха да се съсредоточат върху тях и листовете бяла хартия, напечатани с черно мастило му се виждаха като неразгадаема загадка. Налагаше му се да се мобилизира бързо, защото го очакваше още много работа, а бляновете по нея нямаше да му помогнат. Елизабет остави телефона, записа за срещата в бележника си, като вместо име с красиви цифри бе изписан телефонен номер. Гласът ѝ се струваше познат. Баритонът, с който бе изговорена всяка дума също. Приличаше на Дрю, мъжът загадка от Германия и това подкосяваше краката ѝ, караше колената ѝ да омекват и дишането ѝ да се учестява. Усещаше нежните милувки по шията си, силната ръка, увита около косата си и силното мъжко тяло, което ѝ даваше увереността и спокойствието, от които осъзнаваше, че има нужда. Но какъв бе шансът това да е той? И ако в действителност беше той, как щяха да се държат един с друг? Как щяха да работят заедно? Хиляди въпроси изникваха в ума ѝ, всеки от тях се опитваше да заеме челна позиция, но обикаляха безспирно като волни пеперуди. Въздишка на безпомощност и меланхолия се изтръгна дълбоко от гърдите ѝ и се зае с организирането на задачите, които я очакваха.
© Христина Василева Todos los derechos reservados