Духовният вакуум

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се опълчи на „новото нормално“ бива отлъчен, низвергнат  и хвърлен в „ тъмната стая“, защото неговото мнение не се вписва в стандартите на съвременното разбиране за живот. Това духовно обедняване и обезличаване на ценностите  е явление, което е присъщо в много области на културата и живота, като тук ще разгледаме  примери в контекста на социалните мрежи, киното и музиката.

Медиите и интернет пространството ежеминутно ни обсипват с атрактивно съдържание. Всяка втора публикация е свързана с живот на бързи обороти или фалшив оптимизъм зад който често се крие тревожност и  множество комплекси на база несигурност. Илюзорната измама, изградена на принципа „кой колко притежава “,   се е превърнала в основна тема за разговор на много  хора от новите поколения, които намират в лицето на популярни личности „идоли“, на които да подражават в своето ежедневие и при общуването им с околните. Често пъти сравненията с тъй наречените „известни“, (немалка част от които добиват популярност  въз основа на своето аморално поведение и самочувствие) са пагубни за самия последовател,  понеже самият той започва да имитира  поведението им в реалния живот. Такъв човек става неспособен да прави разлика между реално и фиктивно, между аморално и морално поведение.

Кому е нужно четенето и образованието  при наличие на поддържан външен вид и високо самочувствие? Докато преди десетилетия знанието, образоваността и ерудираността са били възхвалявани от обществото и хората масово са се стремели да взимат пример от интелектуалци и културни дейци, в съвременния свят това вече е отживелица и е доказателство за културната пропаст, в която се намираме.

Назад остана времето, когато се подражаваше на достойни хора, които чрез умения, постоянство и труд си пробиваха път към известността. Средностатистическият човек консумираше качествено съдържание и   се гледаха истински филми, без специални ефекти като днес, но с много силни послания като морал и достойнство. Актьори и музиканти  бяха на почит и напълно попадаха в категорията „идоли“ на база на техния талант и неоспорими качества. Във времена, в  които се гледаше на съдържанието, а не на опаковката се създаваха   филми способни от раз да те накарат да настръхнеш докато стоиш с притаен дъх пред екрана. Съществуваше една силна връзка между зрителя и героя съпреживявайки наравно с него всеки миг от историята.   Много от тези произведения на филмовото изкуство  са невероятни шедьоври, чието послание е валидно и днес.

Истинската музика се слушаше с  душа и сърце, а самите текстове се пишеха от истински майстори на словото, превръщайки всяка песен в една своеобразна приказка за сетивата.

Днес, в  световен план сме свидетели как съвременната музика претърпява своя декаданс и морален  упадък на много равнища, едно от които е  лишаване от дълбочина и смисъл в замяна на  пошлост, агресия и аморално поведение. Музикалната индустрия се е превърнала в бързооборотна доходоносна система ,която използва медийното пространство като инструмент за печелене на аудитория.

Като обобщение бихме казали, че разликата между преди и сега се крие в общото разбиране за „идол“ и ценностна система.Докато преди се е гледало на съдържанието, в наши дни опаковката и външната обвивка имат по-голяма стойност — нищо, че отвътре е кухо, празно и гнило.