Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ефелонски, астерхонския дори... Това са прости езици, родени от големите маси, със слова без сила, използвани като оръжие или като лечение, а също и като тайна, ала не и като източник на мощ...
Думите, изпълнени със сила, са умрели преди повече от три хилядолетия, когато пламъците на вулканите и вълните на надигналия се Слънчев океан погребали Царството на Чародеите под пепел и вода. Но дори тогава те, ордените от магьосници, господари на тайните на света, изградили чудеса, неописуеми с думи, и властващи като законни повелители на милиони, използвали език без особена мощ в себе си, в който само шепа думи имали сила и чието изричанераждало магия. Ала вещерите имали велики познания, библиотек ...