Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на компанията. Въпреки това, много му се искаше – опитваше се да се изявява, говорейки глупости, с които мислеше, че е неповторим и неустоим за срещуположния пол; мислеше, че като си отвори устата, всички припадат по неустоимия му чар и чувство за хумор. За съжаление, беше точно обратното – абсолютно посмешище. Колегите му го даваха като пример за тъпота, грозота, а и хигиенните му навици не бяха на ниво, което още повече засилваше отвращението от личността му. Но въпреки всичко трябва да се каже, че беше добър човек; не отказваше помощ на никого, тичаше при всяка възможност навсякъде, където го пратеха – я да купи на някой вода и храна, я до библиотеката за някоя книга. Не умееше да казва „Не“.
...