Беше време, когато Ко Та Рак стабилно лазеше по нервите на Кух Че Реп, а когато се сдушиха с Но Щен Вълк - заедно преминаха всякакви граници на приличие, но отскоро Реп усещаше някаква промяна и силно се надяваше да е към по-добро.

Дърт Пън е най-ловкия манипулатор в околията, може би и в цялата Поднебесна империя, но той не искаше да изнаглява чак толкова. Интересното в случая бе, че никой, освен него самия, не смяташе, че манипулира околните, а това само по себе си говореше колко много всъщност го бива. С повече или по-малко усилия успяваше да убеди всеки да стане това, което си е наумил Пън. Като казвам всеки, имам предвид наистина всеки - от вечния му опонент и другар по чашка Кух Че Реп, през кръчмаря Хо, до появилото се наскоро интелектуално (според Реп нахално, вместо интелектуално) светило на котешката общност - нахакания и уверен в себе си Ко Та Рак.
Сега като се замислих, се сетих, че бъркам - Дърт Пън имаше известни проблеми с Но Щен Вълк. Роден в далечния и суров Север, Вълк още от малък се беше научил много добре да наблюдава и това и правеше, при това добре...

... Но Щен Вълк обича да гледа, още повече обича като гледа и да вижда. Това е едно от нещата, които упражнява всеки ден (за другите неща няма да говорим тук). Вълк наблюдава всичко около него, но най-ценни са наблюденията на Дърт Пън в акция - така получи някои от най-ценните уроци в живота си. Но мисли да си поговори сериозно с Пън скоро, нещо, което съзнателно избягваше да прави досега.

Постепенно Ко Та Рак осъзна, че Кух Че Реп и Дърт Пън са не само трудно поносимите досадници, за които приемаше като свой котешки дълг да им лази по нервите, а може би наистина са мъдреците, на които се правят и има какво да се научи от тях, нещо, с което Ко реши да се заеме на момента...

Кух Че Реп си дялкаше свирка и почти бе приключил, когато:
- Ти добър човек ли си, учителю Реп?
Като се огледа, забеляза излегналият се фотогенично малко в страни зад себе си Ко Та Рак. Този досадник се беше промъкнал и незнайно колко време го наблюдавал.
"Нищо, ще понаблюдава още малко." - помисли си Реп и спокойно си довърши музикалния инструмент. После се обърна към натрапника с думите:
- Та, какво казваш?
- Питам, ти добър човек ли си? - странно, но не личеше Ко Та Рак да проявява някакво раздразнение.
- Не, не съм добър човек. Защо питаш? - сопна се Кух Че Реп.
- Значи ти ми трябваш - безметежно заяви Ко. - Ще ми разкажеш ли приказка?
- Не разказвам приказки, но - добави Реп, като видя разочарованата физиономия на кoтака - мога да ти посвиря малко...

Дърт Пън безметежно си клатеше краката над Не Чак Толкова Големия Вир и цамбурваше камъчета във водата, когато:
- Ти щастлив човек ли си, учителю Пън?
Мъдрецът се огледа и видя на две крачки от себе си Но Щен Вълк, който явно бе решил да води високо философски разговор, вместо да се наслаждава на разхладилото се след няколко седмици убийствена жега време. Пън цамбурва още едно камъче във вира, проследи затихващите кръгчета и чак тогава отговори на въпроса с въпрос:
- А ти щастлив човек ли си? - явно за момент забравил с кого разговаря.
- Аз не съм човек - не пропусна да му напомни Вълк.
- Не се измъквай от отговор, Но Щен Вълк! - премина в настъпление Дърт Пън - Много добре усещам, когато някой шикалкави така.
"Все пак нали именно аз съм майстор в тази дисциплина." - помисли си мъдрецът.
- Зная, че много добре усещаш, когато някой шикалкави така, учителю Пън - заяви в този момент Но.
За първи път, откакто започна този разговор, човекът и вълкът срещнаха погледите си.
- Да поцамбурваме камъчета във водата - предложи след няколко минути Дърт Пън.
- С най-голямо удоволствие, учителю Пън. - усмихна се Но Щен Вълк.