Две мишлета в пръстта

Когато той умря, денят беше слънчев и топъл. Дори необичайно топъл за ноемрви. Това не беше една обикновена трагедия като по филмите или в романите, където природата винаги предвещава или е съпричастна към случващото се. Това беше просто една трагедия. И толкова.

Той беше обикновен млад мъж, не невероятен красавец или гений. Не. Но пък имаше това самочувствие. И то все пак не бе докрай без покритие. Този млад мъж имаше своите доста големи качества, които мигновено пленяваха жените и, в повечето случаи за съжаление, увлечението се превръщаше в любов. Любовта от своя страна лесно се задълбочаваше и им носеше сериозни страдания.

Е, и той не се чувстваше кой знае колко добре от този факт. Въпреки че  самочувствието му беше повишено, той усещаше някаква празнина и знаеше, че трябва да я запълни. А това малко или много си е страшничко...

Един ден той се запозна случайно с момиче, което веднага привлече вниманието му. Както винаги той пусна в действие чара си и тя както всички други падна в капана. Е, почти...

С течение на времето тя усещаше, че нещо не е наред. Отначало се заблуждаваше, но един ден предчувствията се стовариха на главата й като петтонен балон. И тогава тя реши. Щеше да го убие.

Да, този път не му провървя. Беше се захванал с човек, който беше почти огледален негов образ. И незнайно как тя го беше заблудила. Късно беше да се защити, а и си мислеше, че едва ли тя ще го нарани особено. Грешеше...

През този слънчев ден тя отиде при него и го уби. С нож. Ръцете й не трепнаха нито за миг. Тя сама се учуди на хладнокръвието си. Заби ножа право в сърцето му. Какво щастлива случайност! Но не го извади. Остави го да стърчи от гърдите му като таен знак. После изкопа плитка дупка под собсвения си балкон...

Всеки ден оставяше цветя – бели рози. И на двамата им бяха любими. Жалко, че той не се сети нито веднъж да й подари. Но какво значение имаше това?

Тя така и не се разплака за неговата смърт. А колко сълзи бе пропиляла, когато той бе жив...! На смъртното й легло дъщеря й я попита защо всеки божи ден е оставяла цветя под балкона им. Отговор обаче не се получи. Тя въздъхна и умря с тайната си – гроба, който бе изкопала преди толкова години завинаги щеше да остане празен...