Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търсене. Откривахме много пъти това, което никога не искахме да срещаме, и по пътя вместо да намерим - изгубихме… себе си! Истинското в нас отдавна удавиха сълзите, а нежността ранена бе от бодлите на онези, на които приличаме и ние сега. Сега се срещаме със тебе, Боже - трябваше някога да стане. Сега каквото и да срещнем, станали сме други… И навярно срещаме любовта. Тук и сега. Но срещат я другите във нас - а явно те имат властта. Но това са само мисли. А цигарите все така димят, скоро, много скоро ще изгорят, ще ги захвърлим, ще ги стъпчем, ще запалим други, но те сякаш още повече пламтят и докосват се чрез димa в нощната тъма, сливат се красиво, играят своята игра, изгарят, но сякаш една по ...