В една далечна планина, в обширната котловина между двата ù най-високи върха, имало две езера. Съвсем близо били едно до друго, само каменист синор ги разделял, а водите и на двете били бистри, прохладни и чисти, затова всички диви зверове, обитаващи планината, идвали тук да утоляват жаждата си.
Веднъж една сърничка, додето пиела вода, била стресната от далечен шум на гръмотевица отвъд заснежените върхове. Небето над котловината било все още ясно и чисто, но откъм север се задавала буря. Скочила сърничката на синора между двете езера и притичала към брега да се укрие от приближаващата беда. Малко камъче откъм страната на едното езеро изхвръкнало изпод копитата ú и цопнало отсреща, вдигайки фонтан от пръски. Водата на другото езеро се размътила за малко, а после се утаила и станала отново бистра и спокойна.
Бурята отминала, както отминава всяка буря, дъждът спрял, грейнало слънце. Едното езеро, укротило вълните си, се наслаждавало на свежия и прекрасен ден, който настъпил, а другото бил ...